Това е увода на доста по-задълбочен и обширен материал:
“Природата е описана в онази велика книга която винаги е пред нашите очи – Имам предвид Вселената. Но ние не можем да я резберем ако първо не научим езика и не схванем символите с които е написана. Тази книга е написана на математически език и символите са триъгълници, окръжности и други геометрични фигури, без чиято помощ е невъзможно да разберем и думичка от нея, без която се чудим напразно в един тъмен лабиринт“.
Галилео
Ако искате да обсъждате съществуването на Бог с учени, не отивате въоръжени със „свещени“ книги. Трябва да покажете знанието си за науката на човешката душа. Вашета наука трябва да бъде по-добра от тяхната. Трябва да им покажете къде те грешат.
Първото мото на Илюминати (по времето на Великия Майстор Питагор) е: „Числата управляват вселената“. Математиката е основата на организацията, от там на живота, от там на разума. Вселена която не работи според математиката би била неразбираема, непонятна, ирационална и нищо друго освен случаен хаос от който никога никакъв живот и съзнание не биха могли да произлезнат.
Върховния въпрос който Питагор си задал е: От къде идва математиката? Как и защо космоса разбира математиката? Още повече, ако космоса е основан на математически правила и човечеството може да разбира тези математически правила, то излиза че човечеството може да отключи тайните на космоса и да разчете Божия Разум. Науката е начина по който човечеството използва математиката за да разбере вселената. Но науката исторически прави една катастрофална грешка: тя се оставя само на емпиричните данни да бъдат нейни единствени водачи, вместо емпиричните данни и математическата логика заедно.
Космоса не се е проектирал според емпиричните данни които все още ги е нямало, проектирал се е на основите на логиката. Ако искате да разберете компютърна програма, ще изучавате крайния продукт който тя дава или ще изучавате компютърния език на който тя е написана? Учените се опитват да работят отзад напред, от крайния продукт към езика на самата програма. Философите се опитват да разберат програмата с малко внимание към крайния и продукт. Правилния подход към проблема е да се тръгне от двата края едновременно. Логиката без съмнение ще осигури най-добрата начална точка. Ако можем да разберем логиката на твореца (дали го наричаме „Бог“ или „Природа“ без значение), тогава можем да разкрием неговия проект, замисъл. Трябва да се опитваме да влезнем в неговия образ и мислене за да разберем това което ни е дал. Как бихме проектирали ние вселената? Какви биха били нашите направляващи принципи? Няма съмнение че един ден ще направим програма която е съвършенна симулация на света който виждаме навсякъде покрай нас. Тя ще разкрие какво се е случило при Големия Взрив и преди него. Ще сме в състояние да пускаме симулацията отзад напред и отпред назад. Логиката на програмата ще бъде същата онази използвана от Твореца, и ще бъде смайващо съвършенна. Ще бъде изградена на базата на най-елегантните математически концепции. Само ако знаехме че всички отговори вече съществуват в нашия разум. Просто трябва да ги извлечем от там.
Дизайнерско правило номер едно: Използвайте ВСИЧКИТЕ видове математика. Защо? Защото защо бихте използвали само един вид, едно подмножество? Използвайки всичките видове математика, всички възможности остават отворени. Използвайки само определени подмножества, определени варианти остават невъзможни. Трябва да сте в състояние да изчислите всички последствия от изключването на определени числа преди да продължите с вашия дизайн. Какъв превъзхождащ резултат би дала ограничен вид математика над неограничения вид математика? Каква задоволителна причина може да има за използването на част от математиката, вместо цялата математика?
Природата е базирана на „пълната“ математика, но странно, нито един мейнстрийм математик или учен не е определил какво е пълна математика. И точно там е ахилесовата пета на науката. Не можете да започнете да разбирате космоса докато не разберете какво е пълна математика.
Въпросът може да бъде формулиран по два други начина: 1) Съдържа ли вселената всички възможни числа, и ако да, какви са всички възможни числа? Ако вселената не съдържа всички възможни числа, защо не? Каква би била задоволителната причина за използването на едни числа пред други, за наличието на едни и игнорирането на други? 2) Колко измерения са необходими за да се съдържат всички възможни числа? Защо вселената би използвала повече от необходимия минимум измерения?
Не може да изучавате космология преди напълно да сте определили инструмента на който космологията се базира: пълната математика. За съжаление космолозите са се оставили да ги водят данните вместо логиката. И така, след много опити и теории включващи всичко чак го 26 измерения, те стигнаха до „М“ Теорията за единайсетте измерения, техния последен кандидат за обяснение на всичко. Това е вероятно най-сложната математическа теория измисляна някога. Само че тя е неоспоримо грешна тъй като тя не се основава на математическата цялост. Нито един „М“ теоретик не може да обясни защо космоса трябва да се основава точно на това странно 11 числено наличие на измерения, както изисква теорията. Ако 11 измерения не са необходимия минимум за пълно математическо изражение, тогава М-теорията е грешна. Ние знаем точно какъв е верния брой – може да се намери с проста логика, и не е 11. М-теорията твърди че допълнителните „скрити“ измерения са безкрайно малки и преплетени и никога няма да могат да бъдат засечени директно. Защо природата ще процедира по такъв начин? Това звучи повече като метафизика отколкото като наука. Това носи всички белези на насилване на една теория да се вмъкне в наличните данни чрез изобретяване на остроумни но неясни и нелепи номера. Сложноста на тази теория произлиза от необходимоста да акомодира, пригоди всичките хитрини които включва. Когато откриете че М-теорията може да бъде разделена на пет самостоятелни 10-измерни „супер-струнни“ теории, и една 11-измерна „супер-гравитационна“ теория, започва да изглежда така сякаш учените прекарват времето си в измислянето на нови съперничащи си теории които някак си да се напаснат в едно цяло, вместо да разрешат истинската загадка.
Най-добрата теория за анализиране на математическата цялост е теорията на Айнщайн за относителноста, която се отнася за най-магическото нещо от всичко:
Светлина.
Приемаме светлината толкова много за даденост, а всички най-загадъчни енигми са капсулирани в светлината. В училище всеки учи че светлината е видимата част от електромагнитния спектър, но „светлина“ може също така да е и целия електромагнитен спектър, видим и невидим, и това е смисъла в който ще използваме понятието „светлина“. Частиците светлина се наричат фотони, от древногръцката дума фотос, означавайки светлина. Алтернативна дума е луксон, от латинската дума лукс, означавайки светлина.
Помислете над този цитат от популярна научна книга:
„Ако можехте да закачите часовник към лъч светлина, той не би тиктакал изобщо. Казваме че за фотоните времето не „тече“ изобщо (максимална времева дилатация – разширение) и цялата вселена има нулев размер (максимална контракция на дължината)!!“.
Jim Al-Khalili (Black Holes, Wormholes & Time Machines)
Това изказване е доста делово и автора не се задълбочава повече над него, бързайки към по-конвенционални материи за разглеждане. Но какво би било по-изумително от това което току що е казал? Не трябваше ли да напише цялата си книга изцяло и само по този въпрос? Той прибързано е подминал изключителния факт че светлината не изпитва пространство и време. Това е изключително добър пример за това как изтъкнати учени могат толкова печално да се провалят в това да оценят крещящите в лицето им последици на собствените си открития.
Фотоните нямат маса. Мигновенно това ни изправя пред загадъчния въпрос: какво е частица без маса? Когато мислим за частици, обикновено си представяме (без значение колко неточно), миниатюрни твърди частички които разбира се имат маса. Те са солидни, твърди, изпълнени, материални единици, строителните тухлички на реалния живот. Теоретически бихме могли да докоснем всяка една от тях. Но как може да докоснете частица която няма маса? Какво бихте докосвали? Научна фантастика ли е да наричаме фотоните частици след като определяме частиците като имащи маса, а фотоните нямат?
Обобщавайки всичко това: фотоните нямат маса, не изпитват нито време нито пространство. Те не са „пространствени“ в какъвто и да е конвенционален, общоприет смисъл. Започва ли да ви звучи познато? Да ви напомня на нещо?
Фотонът се състои от комбинация на електрически и магнитни полета, осцилиращи под прав ъгъл едни спрямо други, движещи се с 300.000 километра в секунда (по нашите разбирания, но не и по „неговите“).
Видимата светлина – „бяла светлина“ – изобщо не е бяла. Тя е смес от всички цветове на дъгата, както опитите с призми са установили много отдавна. Но какво е цвят? Ако имахме някакъв чудодеен супер микроскоп и го насочим към лъч бяла светлина, ще видим ли в началото „бели фотони“, и усилвайки увеличението нататък, ще се разложат ли тези бели фотони на още по-малки, отделни червени, оранжеви, жълти, зелени, сини, тъмно сини и виолетови фотони жужащи наоколо в една обща смес – дъга? Ако белите фотони на практика не съществуват а белия цвят вместо това е композитен феномен от различни по цвят фотони, тогава признаваме че виждаме цвят който не е „истински“ , който е изграден от основите на реалноста под него. Цветът дори не е основна характеристика на един обект, това е произтичаща, вторична характеристика. Фотоните се определят от честотата, дължината на вълната и енергийното съдържание, не от „цвят“. Цвета е ментална, умствена конструкция. Цвета е това как нашите мозъци интерпретират фотоните с различна честота и т.н.т. Тоест цвета съществува в нашите умове, не в действителния свят. Хипотетичен компютърен разум може просто да регистрира и анализира числените изражения и стойности на честотите и дължините на вълните на фотоните, и въпросът за „цвят“ не би съществувал тогава. Ако всички имахме гените за „цветова слепота“, изразът „небето е синьо“ никога не би ни хрумнал. Това показва колко зависим е цвета от нашия апарат за възприемане. Визуалния кортекс в нашите мозъци игнорира фотоните на ултравиолетовата светлина, инфрачервената светлина, радио вълните, микро вълните и т.н.т. Те всички са постоянно навсякъде около нас, но са „невидими“ за нас защото очите и сетивата ни не са развили нужните характеристики за да можем да ги „виждаме“. Какво друго може да е скрито от нашите сетива?
Следващата толкова объркваща енигма на фотоните е че те всички „пътуват“ с еднаква скорост. Дори да има безкраен брой от тях, те всички пътуват с една и съща скорост. Още по-объркващо е че, без значение с каква скорост се движи наблюдаващият, всяко измерване на скороста на светлината ще показва един и същ резултат. Наблюдател движещ се с 99% от скороста на светлината не е с 0.01% по-бавен от скороста на светлината – той е по-бавен с цялата скорост на светлината, с 300.000 км. в секунда по-бавен от светлината. Ако включи фенерче тогава, светлинния лъч ще се движи отново с 300.000 км. в секунда. Светлината сама за себе си няма концепция за относителна скорост. Тя не се „интересува“ дали нещо е стационарно, неподвижно или се движи с 99.99% от скороста на светлината – от нейна гледна точка, двете ситуации са еднакви. Светлината ще „избяга“ и от двете ситуации с обичайната си скорост. Тук лежи една от най-великите загадки на съществуването.
Човек в кола движеща се с 99 километра в час, се движи с 99% от скороста на друга кола движеща се със 100 километра в час. Това е общоприетия поглед за света – здравия разум. Светлината не се подчинява на общоприетия поглед, на здравия разум. На практика, здравия разум често е вашия най-голям враг ако искате да разберете същноста на съществуването.
Доводите, аргументите, причините и мисълта са разкрили мистериите на свтелината пред човечеството, не здравия разум, не нашите пет сетива. Ако следвахме само диктата на здравия разум и нашите пет сетива (визуално възприятие, слух, мирис, вкус и допир) – никога не бихме проникнали в тайните на светлината.
За много хора е трудно да размишляват върху човешката душа. Те смятат че безсмъртна, лишена от маса единица, обект, същност, без измерения, която съществува вън от пространството и времето е по своята същност нелепо, абсурдно и безсмислено. Но са съвършенно готови да приемат съществуването на светлината. Но какво е светлината? Теорията на Относителноста на Айнщайн казва че тя е безсмъртна единица без маса, без измерения и съществува извън пространството и времето.
Още ли не виждате връзката? От Айнщайн насам, имаме научни доказателства потвърдени в безброй експерименти че нещо напълно безспорно и несъмнено – светлината – има точните „физически“ атрибути вечно приписвани на душата. Така че, все още ли е състоятелно да твърдим че концепцията, идеята, общата представа за душата е научно нелепа и абсурдна? Ако е така, то концепцията и разбирането за светлината трябва да е също толкова нелепа и абсурдна. Ако направим една крачка напред и припишем разум и мисъл (mind) на светлината, теорията за светлината ще стане теория за душата.
Вече казахме че много неща съществуват, като например ултра виолетовата светлина която влияе на всички ни а в същото време е невидима за нашите сетива. Такива неща са открити от разум и мисъл, и потвърдени и доказани от експерименти. Как бихме могли да знаем дали светлинен лъч съдържа разум, мисъл, ум, съзнание, дух, разсъдък, интелект (mind) или не? Науката не приписва независим, самостоятелен ум на нищо, нито дори на човешките същества. "Mind" за учените е нещо което незнайно как произлиза от материята и е изцяло определено, подчинено и зависимо от материята. Популярната квази научна теория за Бихейвиоризма определя човешката мисъл, разум и дух като напълно неуместни, ирелевантни. Всичко което е важно за бихейвиоризма е че ако приложите подходящи стимули към човешко същество, ще получите определени, измерими и предсказуеми действия – някакъв вид поведение (behaviorism). Стимулите и произтеклото поведение могат да бъдат научно изучавани. „Съставката“ която съществува между стимула и наблюдаваното поведение – човешкия "mind", се счита за нещо което няма значение. Все едно това е някаква „черна кутия“.
Кое научно уравнение има "mind" изписано като променлива наравно с Х, У и Z? Няма такова уравнение. Науката не може да изследва хипотетичните качества на „душата“ у светлината, защото няма „речника“ да го направи. Това разбира се не означава че тези качества не са там. Неизменно, науката винаги игнорира нещо ако не може да намери точните теоретични способи за да го обясни.
Когато науката най-накрая прегърне r >= 0 – ще претърпи нова Коперникова революция. Философия, религия и наука ще се обединят заедно в ясно съгласувано, интегрирано цяло. Няма да има място за „вяра“, „здрав разум“, или измамните доказателства на нашите пет сетива. Нашите пет сетива са насочени към утилизацията (utility) – какво ни е от полза в ежедневното ни съществуване – не към истината.
Мислете за светлината в два аспекта: вътрешен и външен. Външният е изучаван от науката. Вътрешният е не друго а - царството на душата.
Вселената може да бъде обхваната и осмислена рационално и интуитивно. Не може да бъде обяснена чрез сорта „обичайно мислене“ което държи в плен повечето хора в техните скучни и монотонни, непросветлени животи, където сляпата вяра се счита за продължение на обичайното мислене – „здравия разум“. Християни, Мюсюлмани и Евреи вярват в света на здравия разум, и всичко отвъд здравия разум - като същноста на Бог, душата, живота след смърта и т.н.т. е поставено в арената на вярата, поради което нямате избор освен да вярвате в това което някой пророк е казал в някакви древни книги.
Никой разумен човек не би искал да ръководи живота си на такава съмнителна основа. Всички разумни хора търсят знание. Вярата в стари боклуци защото „някой бил казал така“ е смешна, нелепа, абсурдна. Трябва да използвате собствената си интелигентност за да проникнете в дълбоките тайни на живота. И над всичко обаче – вашата интелигентност трябва да бъде способна да надскочи здравия разум и догматичните вярвания.
Готови ли сте да избягате от затвора на собствения си ум?
