(Аврамизъм – трите религии: Юдаизъм (основа), Християнство (произлизащо на базата на Юдаизма) и Ислям (произлизащ на базата на Християнството и Юдаизма), като терминът Аврамизъм произлиза от фигурата на Авраам който е основополагащ образ в Стария Завет (Юдаизма), онзи психопат който бил готов да заколи сина си в жертвоприношение на дивашкото си божество и чийто начин на мислене спрямо Бог и Човек (робската психика господар-роб) става определяща черта на Юдаизма, Християнството и Исляма).
1) Аврамовите Религии.
Изходна точка/основи: едно нещо винаги е съществувало и винаги ще съществува – Бог. Бог е възможно най-сложното същество. Бог е все-виждащ, все-знаещ, все-силен. Бог знае миналото, настоящето и бъдещето. Бог е съвършен. Бог е неспособен на зло. Бог е неспособен да греши. Бог предхожда всички неща и е създател на всички неща. Бог е основния отговор на всичко.
Последици от тази странна предпоставка: Бог не се нуждае от космоса. Бог може (и е) съществувал без космоса. Бог „магически“ сътворява космоса защото той е безкрайно могъщ и може да прави каквото си поиска. Той просто трябва да си го помисли и то вече е сътворено. Не му е необходимо да прекарва време за да проектира каквото и да е, или за да изработи основополагащ, калкулиран план. Той не е ограничен от никакви системи.
Този подход е пренебрежителен към науката, математиката и логиката. Освовава се на „Божията Воля“ – напълно не-научен принцип който не може да бъде обсъждан или вкаран в някаква научна рамка. За това, Аврамовата умствена нагласа е фундаментално не-научна (както щедро е било демонстрирано през вековете). Някои Аврамисти са правили опити да се помирят, съгласуват вярванията си с науката но това никога не е било и малко убедително, за това и до днес има толкова много Аврамисти които вярват буквално че света е създаден за шест дена и че Бог си почивал на седмия. Не е обяснено от Аврамистите защо Бог просто не е създал света в един миг просто, вместо за шест дена. Какво е правил в два и десет на първия Вторник в историята? И какво значи „почивка“ за Бог? Нали Бог не се уморява, нито има нужда да „разпуска“. Дали не е спрял в някоя верига за бързо хранене за по едно кафе или чай с бисквитки?
Според Аврамовия начин на мислене, ако нещо е заявено като „факт“ в „свещена книга“ или от „свещен пророк“, тогава това е „истина“ споделена от Бог, следователно не позволява никакъв дебат или дискусия защото трябва да е вярно по дефиниция, защото Бог никога не би извършил грешка и никога не би излъгал. Казано е в Библията че Бог е сътворил света за шест дена. Край! Няма нужда от повече размишления.
Веднъж щом Бог е определен по конкретен начин и съпроводен с разкрита религия (тоест религия която уж предлага непогрешимата Божия Дума директно от източника, чрез книга със всичко което има да се знае, нещо като рецептурник претендиращ да съдържа всичко за материалния и духовен свят) тогава безброй абсурдности могат да последват, както и в едйствителност следват.
Никой Аврамист не се е доближил поне мъничко до обяснението на това защо съществува злото в свят който е създаден от съвършен Бог, неспособен на какъвто и да е акт на злина. И няма и как да го обяснят, поради простата причина че е невъзможно предвид началната им предпоставка/основа за непогрешимост и съвършенна справедливост на Бог. Аврамистите с опитите си да придадат смисъл на нещо безсмислено, да обяснят онова което не може да се обясни, са изобретили странна система на логика. Злото се приписва на Сатана (въпреки че и той също е творение на Бог), за да има „свободна воля“ (въпреки че тя също е творение на Бог), или се определя като „липса на добро“ (въпреки че Бог разбира се би бил виновен за такава липса).
Помислете над следните точки:
1) Логиката на Християнската религия е че човечеството „паднало“ когато Адам и Ева проявили неподчинение към Бог. Това бил Първичния Грях, с който човечеството завинаги е опетнено, тоест живите хора днес са уж виновни за нещо което някой друг е извършил много, много отдавна. Греховете на първите човеци буквално се предават на всички бъдещи поколения до края на света, като наистина лоша версия на карма (можем да я наречем „карма на биологичния вид – човек“). Според кармата, поне си отговорен за нещо което си извършил в предишен твой живот. С Първичния Грях си наказан за нещо което други са направили и то няма никаква връзка с теб. До тук с божествената справедливост и честност! Заради „престъплението“ на Адам и Ева ( яденето на ябълка – безкрайно зъл кат, очевидно), човечеството е прокълнато в ада. Само саможертвата на самия Бог може да изкупи човешкия космичен грях. И ето го Исус Христос, Сина на Бог и една трета от Светата Троица, трябва да изстрада разпятие и смърт. Но ако сте Християнин който отхвърля Библейското сказание за това как е сътворен света (Креационизма) и Адам и Ева, и всместо това приемате теорията на Дарвин за еволюцията, тогава моментално сте изправен пред неразрешима трудност. Кой тогава е онзи който е извършил Първичния Грях? Ако не е бил Адам и Ева, тогава да не би да е бил някой грухтящ нечленоразделни звуци първобитен примат (?), и какъв е бил въпросния грях (триене на две пръчки заедно за да си запали огън?). Никой „еволюционист“ Християнин не е отговорил на този въпрос. Но без Първичния Грях цялата логическа постройка на Християнството се срива, защото ако няма конкретен грях който да се изкупува, тогава няма нужда и от Христос. Той незабавно става излишен, от там и Християнството.
2) Ако Евреите бяха Божия Избран Народ, но отхвърлят Исус Христос (неговия син), не показва ли това изключително лош избор от страна на Бог? Всъщност, не е ли направил грешка той? Но Бог по логическа дефиниция не може да върши грешки. Как тогава всичко се обърква толкова лошо за Евреите?
3) Подобно, ако Мохамед и Корана са кулминацията на Аврамовите религии както твърдят Мюсюлманите (хронологично Исляма е последната от тях), как тогава Бог е сгрешил първия път с Евреите, и втория път с Християните? Защо са му трябвали три опита за да предаде посланието си? И защо Бог изведнъж започва да говори Арабски, вместо Хибрю (древно еврейски), Арамейски, Латински или Гръцки?
4) Ако Бог вече знае какво ще направим, защото той знае всичко, как тогава може да се казва че имаме свободна воля? Можем да правим само това което Бог знае че ще направим, следователно сме едни жалки автомати. Така че, какъв е смисълът от и в нашите животи? Ние сме просто актьори в бездарен сценарий с лайнян край.
5) Ако някои от нас са предопределени за ада, а други за рая, отново – какъв е смисълът?
6) Ако Бог Творецът е толкова съвършен, защо неговото творение е толкова очевадно несъвършенно?
7) Защо Бог никога не се намесва в лицето на голямо зло? Казано е че всичко което е нужно за триумфа на злото е добри хора да не правят нищо. Но сам Бог не прави нищо, защо някой друг да го прави тогава? Ако отказва да даде пример, защо очаква това от другите? Говорете за лицемерие!
8) Защо Аврамовите религии са толкова насилствени и нетолерантни? Хората намират всякакви оправдания за действията си, най-вече когато се стигне до оправдание на определени действия които уж Бог искал или очаквал от тях. Хората за да защитят тези религии прехвърлят цялата вина за деянията си и зверствата които извършват изцяло върху себе си, казвайки че религията не била виновна, ученията на „свещените“ книги не били виновни, те били неразбрани и никой не се ръководил от тях, за това и се случвали всички тези лоши неща. Ако само хората правили това което се искало от тях според тези писания и т.н.т. света щял да бъде друг казват те. А коя е моралната и обществена рамка в която обществата са се развивали през хилядолетията? Не е ли точно тази определена религиозна рамка която обуславя цялата тази човешка епоха? Ако хората са лоши, не е ли това поради придържането и изхождането от един основополагащ код на цялата цивилизация в последствие? Ако всеки Аврамист съвсем естествено, както изисква неговата религия вярва че само тя и никоя друга отразява истинските послания на Бог, че само чрез нейните конкретни напътствия, заповеди и пророци човек може да достигне до Бог, съвсем естествено тогава всички Аврамисти които споделят трите различни учения да бъдат тесногръди, заслепени, враждебно настроени към другите и търсещи повече спокойствие и сигурност за себе си и да се чувстват месиански и длъжни дори да разпространят вярванията си и у другите – което неизбежно води до конфликт и подтискане на останалите които също така искат същото за себе си. Не показва ли историята точно това? И не се ли базира то на фундаменталните възприятия и убеждения на духовните и политически водачи и народите зад тях? Както едно дете може да бъде възпитано и отгледано в здравословна и вдъхновяваща среда и да израстне достоен човек и пример за обществото, така може и да бъде провален още в самото му начало и целият последващ живот да бъде низ от посредственост и още по-лошо – падение с което никой не би искал да се асоциира. Е ли човечеството виновно за това което е, или изначалната морална, духовна и социална рамка – религията в основата на всичко? И понеже преобладаващите религии в света са именно Аврамовите (Християнство най-вече и Ислям, като Юдаизма въпреки изключителната си малочисленост е базата върху която е било възможно да се появят точно тези други две религии във вида в който са), не са ли те религиите които носят най-вече отговорноста за състоянието на човешката раса? Кое е по-лошото: Отделни „дефектни“ хора които извършват неприемливи актове на злина, или системата която постоянно допуска това да е възможно? Ако имате машина която произвежда дефектни детайли – в детаилите ли търсите причината или в машината? Детайлите ли са виновни и за изхвърляне, или машината? Ако Бог е отвратен от това което се извършва в негово име, защо не направи нещо по въпроса? Той не се е поколебал да издави целия свят по времето на Ной (Великия Потоп, който уж създал Гранд Каньон както са убедени псевдо-научните Християн-фундаменталисти)! Защо сега се колебае? Да не би да си е сменил тактиките? Или си е променил мнението? Не е ли малко непостоянен и непоследователен? Ще изтреби човечеството единия ден, ще вдигне рамене на следващия и ще си измие ръцете. Какъв Бог!
9) Мюсюлманските убийци неизменно крещят „Бог е Велик“ на Арабски точно преди да избият невинни мъже, жени и деца. Как така Аврамистите вярват че масовите убийства прославят Бог? И не са ли правили същото кръстоносците и безброй други войски? Убийства в името на Бог!? Не се ли е изразил някак неясно Бог ако това правят неговите поклонници? Но Бог е безгрешен за Аврамистите. И следвайки го така както е записано в техните „свещени“ книги, те са убедени в свойта непогрешимост.
10) И така нататък......до безкрай.
Когато всичко стане много трудно за мислене, Аврамистите дават примери със следните изказвания (без конкретен ред): 1) Неведоми са пътищата Божи, 2) нашета ограничена мисъл не може да осмисли безкрайната неограничена Божия мисъл, 3) това е въпрос на вяра, 4) Ако продължиш да задаваш коварни въпроси – ще те убием, о ти Сатана!
Според Аврамовия начин на мислене, концепции като душа, задгробния живот, рай и ад, самият Бог, са изцяло не-научни, и не могат да бъдат подходени научно или логически. „Науката и религията съществуват в два различни свята, работят в две различни области“ казват те. Наистина ли? Това е равносилно на това да кажеш че физиката на елементарните частици е премахната от върховната реалност чрез някаква чиста магия (или Божията Воля да го кажем така). Всъщност науката и религията подхождат към същите въпроси от допълващи се позиции: не трябва да има НИКАКВИ противоречия между тях. Има само една действителност, не две. Няма един свят за науката и изцяло друг за религията. Целият смисъл на космическото уравнение r >= 0 е че науката и религията проникват един в друг, и съществуват в един и същи континиум, протичащи вечно един в друг. Едното не може да бъде разбрано без другото.
Аврамовото „мислене“ е противоречие на самият израз - мислене. Това е безумно изследване на безумни начални предпоставки/основи: и е произвело напълно безумна луда логика, логиката на лудницата. Смайващо е че половината население на света се причислява към този мозъчно-мъртъв, нелеп и налудничав боклук.
Аврамовите религии са оцелели и процъфтели по няколко причини: 1) те апелират към чувствата вместо към рационалноста и разума, 2) те избягват сложна и комплексна мислъл която изисква висока интелигентност за сметка на проста вяра която не изисква нищо друго освен самозаблуда и илюзия, 3) те хвърлят върховния морков (вечното удоволствие на рая) и върховната сопа (вечната болка на ада) по класическия метод за умствено програмиране – брейнуошинг по метода на Павлов, 4) те безмилостно и неуморимо промиват умовете на децата от самото им раждане, и всяко ново поколение се очаква да промие мозъците на следващото (и неизбежно го прави). Подстрекавано от техните родители, Мюсюлмански и Еврейски момчета са генитално осакатявани без тяхното съгласие в сатанинската практика на насилствено обрязване. Като допълнение, много Мюсюлмански момичета са също, че дори и по-пагубно генитално осакатени. Това е равносилно на жигосване и брандиране на човешки същества срещу тяхната воля. Аврамистите са принудени да следват „божествено наложени“ диетични ограничения, ограничения във външния вид и дребни ограничения на поведението. Много от посоката на ежедневните им дейности се направлява от догматични религиозни правила. 5) Лична и обществена идентификация (принадлежност) се изгражда около религията, и да изоставите вашата религия означава да изгубите свойта идентичност и принадлежност, или да бъдете принуден да си изградите нова. 6) Аврамизма е вкоренен в институциите на Аврамистките общества. 7) Това се счита за „нормално“, „здравословно“ и „морално“. 8) Аврамизма се подкрепя от онези които са на власт, и е един от основните им инструменти за контрол над хората.
Всички тези съображения правят поразително трудно отхвърлянето на Аврамовите религии въпреки че са толкова абсурдни за вярване, и логически несъстоятелни. Логиката просто не се използва като критерий при изучаване и оценка на тези религии. Огромното болшинство Аврамисти са ниско образовани и имат нисък коефициент на интелигентност – IQ. Колкото по-глупави са хората, толкова по-вероятно е те да са предани вярващи в Аврамистките религии. Аврамизма е за интелектуално ощетените.
Не може да се очаква от глупави религии да имат какъвто и да е сериозен контакт с логиката.
2) Източни религии
Изходна точка/основи: Има изначално, основно Единство/Единение с което можем да влезнем в единство. Цялата (холистична) истина е скрита зад воала на Мая (илюзия) и невежество. Чрез много прераждания в кръговрат от раждане, смърт и прераждане (самсара), в които преуспяваме или страдаме в зависимост от предишните си дела (карма), можем да достигнем просветление (мокша, нирвана) където най-накрая можем да избягаме/се освободим от самсара, карма, Мая и невежеството, и накрая да разберем великата истина за нещата и да станем в едно с превъзхождащата, съвършенна реалност.
Последствия от тази изходна позиция: Източните религии се доближават до това да бъдат форми на Пантеизма ( Бог е във всичко, Бог е навсякъде) и преклоне пред природата по-скоро, от колкото религии за личностно спасение. Личностната природа не съществува в Будизма и е превърната в огромен пантеон на политеистични богове в Индуизма. Самият Бог в Индуизма е неизразим. Тези религии клонят към позицията че „индивидуалноста“ е илюзорна и грешката се вижда само когато се слеем с основното Единство на всички неща. Те не предлагат ясен отговор на това как космоса е започнал да работи по този „илюзорен“ начин. Кой или какво е отговорен за това? Каква би била основателната причина за тази космична „илюзия“? Какъв е мотива за това? Каква функция изпълнява това?
Източните религии проявяват определено безразличие спрямо страданията на другите (след като всичкото страдание е кармично „заслужено“). Индуизма насърчава приемане на неравенството, на йерархиите (отвратителната кастова система). Будизма се свързва с липса на страст, подтискане на желанията, отдръпване от света, липса на отдаденост и включване в ангажименти. Това е призрачна религия за хора седящи под дървета със затворени очи.
В Индуизма и Будизма, повечето от това което е лошо в настоящите ни животи се вини на предишните ни животи. Тези религии са свързани с излишък от пасивност. Те проповядват схващането че участваме в някаква симулация или илюзия която трябва да превъзмогнем духовно. Нашата задача според тях е да разтворим, да разградим нашето чувство за самите себе си като отделни индивиди защото това е в ядрото на космичната илюзия.
Източните религии наблягат на „цялото“, но това води до безброй проблеми. Представете си че трябва да разберете автомобила холистично (като едно цяло). Няма ли да е по-лесно да мислите за колата като сглобена от части на конвейрната линия? Ако нещо се повреди по колата, цялата кола ли ще замените или ще изолирате компонента който се е развалил и ще замените само него? С други думи, редукционисткия, механистичен подход (като този на Западния научен метод на мислене) често може да бъде безкрайно по-успешен.
Всички проблеми трябва да се разглеждат холистично (цялостно) където това е подходящо, и механистично ако това е по-уместно, или в комбинация от двата подхода ако това предлага най-добрия начин за решаването им. Никой не трябва да изключва догматично единият или другият подход.
Целта на Източните религии е чрез съзерцание и размишление, молитви, медитация и сравнително опростена философия (но не чрез наука и математика) да прозрат отвъд илюзията и се извисят над невежеството към невидимото единство на всички неща. Какво е последствието от такава гледна точка? Изтокът традиционно е значително изостанал зад Запада в науката през последните няколко века. Само след като Източните хора възприеха Западното мислене, просперираха научно.
Индуизма и Будизма приемат че очевидната отделеност на нещата е илюзия. Следователно редукционизмът (систематично изключване на причини и доводи по пътя на логиката) е илюзия. Механицизмът е илюзия. Тази логика ги отдалечава от анализи към синтеза, а най-добрия начин включва и двете – анализ и синтеза (от теза – анти-теза=синтеза).
Моралната логика на Индуизма и Будизма се базира на странната доктрина за кармата. Опростенчески погледнато, изглежда смислено че в система от прераждания, ще бъдете отговорен в „Н“ на брой животи за вашите добри или лоши дела. Но кой е „счетоводителят“ на греховете? Кой решава кое е добро или лошо? Ако не е нещо определено, „личност“, как кармата „знае“? Как преценява? Как следи трилиони живи същества? Какъв е механизма по който карма взаимодейства с определена личност? Как налага кармична оценка върху някой? Как предава „лош“ живот на някой който в предишния си живот е бил „лош“? Как си взаимодейства с нечие ДНК или с неговата/тяхната заобикаляща среда?
Кармата, без значени какво защитава и какво твърдят нейните апологети, няма никакъв научен или философски смисъл. Ето централния проблем с кармичното мислене. Ако ваш близък приятел ви каже че има рак, ще решите ли незабавно че той/тя е кармично „отплатена“ за някой грях който той/тя е извършил/а в предишния си живот? Ако му/и кажете това, мислите ли че ще останете приятели? Съответно, ако той/тя спечели от лотарията, това добра кармична съдба ли е? Ако решите че кармата не участва в тези случаи, как тогава ще разграничите кога кармата участва или не участва? Ако заклчючите че кармата участва винаги, ще се наложат тогава някои обяснения за това как тази странна сила наречена карма имплантира ракови клетки у някои хора в някои етап на тяхното съществуване и как удря джак пота от лотарията за други. Какъв е научният механизъм? И как кармата решава какво наказание или награда са подходящи? Дали изключително богатите, успешни, егоистични нарцисисти са кармично наградени или са кармично наказани? Една бедна но изключително щастлива личност, усмивана и подигравана от останалите – дали изпитва добра или лоша карма? Ако някой гледа навън през прозореца, дали е замесена карма? Ако не, тогава защо не? Как кармата решава кога да се намеси и кога не? Как кармата съблюдава действията на близо седем милиарда човешки същества и безброй птици, насекоми, бозайници, рептили, риби?
Известен актьор или алчен милиардер банкер, живеещи живот в пълно самоугаждане, може да заключат че са правил всички правилни кармични неща в миналите си животи и затова сега са толкова богато възнаградени. Друг човек може да заключи че тези егоистични, непросветлени хора са били наказани защото никой друг живот не те отдалечава повече от истината както този на неспирни повърхностни удоволствия.
Кармичното мислене позволява на Елита да мисли че те са били „добри“ в предишните си животи и затова сега са толкова щедро възнаградени, а останалата част – обикновените хора заслужават да се отнасят лошо със тях защото очевидно са били „лоши“ в предишното си съществуване. Индуската кастова система е точно това което се очаква от кармичната идеология.
Строго погледнато, просветлителските религии нямат нищо общо с моралноста. Те са загрижени за истинското разбиране и познание, не с истинската добрина. Да си добър е страничен ефект на просветлението, не неговата същност. Личноста на познанието знае че всички неща са едно на върховото ниво, и следователно да нараниш други е да нараниш себе си.
Източните хора са избегнали абсурдния Аврамов Бог, но те никога не са успели да построят религиите си на математическа и научна платформа. Тяхната концепция за карма е странна и ексцентрична. Тяхната идея че космоса оперира/работи в изключително ниво на илюзия е също толкова странна и ексцентрична. Защо космоса би работил така? Защо Бог/Природа би искал постоянно да пречи на хората да „видят“ истината? И защо Бог/Природа въвеждат самсара и карма като механизми за надмогване на илюзорната природа на съществуване за която по начало самият той е отговорен?
Основите на Източните религии са също толкова грешни както и на Аврамовите религии, само по различен начин.
3) Западната наука
Изходна точка/основи: Няма Бог, няма Създател, няма съзнателен Творец/проектант/дизайнер. Космоса е вродено материалистичен и статистичен. Разумът е продукт на материята. Живота се поражда от безжизненоста. Космоса се подчинява на физиката. Тези закони са най-добре изучавани чрез аналитичен, редукционистки, механистически подход. От гледна точка на класическата физика, света може да се разглежда като един гигантски часовников механизъм. От гледна точка на квантовата механика обаче, света е много по-загадъчен феномен и бушуват противоречия за това как да се интерпретират уравненията от квантовата механика. От гледна точка на живите системи, те са се развили според принципа на естествения подбор. Живота няма смисъл, значение или цел. Космоса не се стреми да постигне нищо. Той просто е.
Следствия от тази изходна точка/основа: Науката е неспособна да обясни как се е зародил живота след като няма очевидна връзка между материята (неодушевени, мъртви, инертни „неща“) и качествата на живота. Неспособна е да обясни наличието на съзнание след като няма очевидна връзка между немислещата, инертна, несъзнателна материя и качествата на разума и съзнанието. Ако разградим мъртво човешко същество до всичките му различни атомчета от които е изградено тялото му, ще видим малки купчинки от „неща“ и ще бъде неразбираемо как тази комбинация от купчинки някога е мислила, обичала, чувствала, смяла се е и е философствала.
Всяко човешко същество е съставено от три неща: храна, вода и код (ДНК) за организиране на храната и водата в нещо живо и съзнателно. Майка ви е яла и пила и след като баща ви я е забременил, някои от неговите храна и вода и ДНК са растяли в утробата на майка ви в организиран ред според шаблона на конкретните ДНК и се е оформил и появил като ВАС. Как ДНК – молекулярни връзки постигат това? Къде в ДНК е кода който в края на краищата оценя една добра шега?
Всеки ден се храните и пиете за да възстановите нужните химични съединения които подържат организма ви жив. Ако не го правите ще умрете. Вие сте нищо повече от определена организация на храна и вода. Когато способноста ви да организирате храната и водата които постоянно поглъщате се прекъсне, тогава умирате. В тази светлина, хората са просто специални колекции от храна и вода и чудодейно могат да говорят и да си разказват шеги! Следващия път когато впиете зъби в хот дог, просто си помислете че някои от атомите на кренвирша могат скоро след това да допринесат някак си на вашата способност да се влюбите. Що за глупост!
Човешкото същество:
Входящо = храна и вода.
Принцип на организиране = ДНК.
Изходящо = живо, говорещо съзнание.
Форма (ДНК) наложена на материята (смляната храна и напитки) = човешки живот.
Форма приложена на потенциал равно на актуализация.
(Човешко същество: биологичен уред за превръщане на храни и напитки в любов, философия и смях).
Науката избягва всичко което намеква телеология или определен подробен дизайн. Тя отрича нематериалното съществуване. Отрича съществуването извън всякакви измерения (измерението на нулата). Отрича че „частична, или местна“ безкрайност могат да съществуват във физическия свят защото това би представлявало един вид разкъсване на физическата реалност в такъв случай.
Науката не може да каже от къде идват физичните закони или защо изобщо ги има. Науката не може да каже защо нещо по начало съществува. Тя приема че нещо е произлезло от нищо, но не може да обясни как и защо. Науката не може да обясни защо космоса изглежда е толкова строго вкоренен в математиката и обратното, математиката е толкова строго вкоренена в космоса.
За да избегне всеки намек че космоса е проектиран интелигентно (намек за проектант/дизайнер), науката предлага следните обяснения: 1) физичните закони просто СА, просто ги има 2) има безкраен брой вселени и всички възможни комбинации от физични закони съществуват, ние живеем във вселена чийто физични закони позволяват и пораждат съзнателен живот, но има безкраен брой други вселени в които действат алтернативни физични закони които не „произвеждат“ живот 3) физичните закони са се развили и еволюирали също като естествения подбор, точно както живите организми са се развили, и законите на физиката които са се развили са тези които са свързани със съзнателния живот (предположението че несъзнателноста в крайна сметка води до съзнателно създаване на допълнителни съзнателни вселени, докато несъзнателните вселени отмират естествено).
Науката е набор от догми. Идеи които противоречат на научната парадигма са моментално отхвърляни. Препятствията които трябва пребори нова идея в науката е просто чудовищни. Всичко неортодоксално, неконвенционално, радикално различно, което подкрепя идея за космически дизайнер се отхвърля. Никой извън научното „свещеничество“ никога не би бил възприет сериозно.
Науката е станала също толкова ожесточено ортодоксална както Католическата Църква когато някога осъдила Галилео в еретизъм. Науката е задушаващо консервативна, щатно установена прослойка, класа с власт която усмива всяко радикално мислене и прави невъзможно за професионалистите в определено поле да експериментират със странни и чудесни нови идеи. Ще си изгубите научната правдоподобност и уважение и работата и кариерата ако бъдете заподозрян в подкрепа на която и да е не-общоприета идея, и така никой не смее да успори ортодоксалноста.
Неумишлено науката се е превърнала в бюрократично, тесногръдо и пълно с предразсъдъци установено общество от апаратчици които подтискат ново мислене. То приветства само онова което надгражда вече приетата научна „мъдрост“. Това е сценарий който не разрешава нови разкази.
Науката вече не е способна да избяга от собствената си скована ортодоксалност. Начинът и на действие смачква всяко отцепническо мислене. Науката се е превърнала в огромна машина за колбаси която изстисква всичко от конвенционалните мислители и е неспособна на сериозно изучаване на силно съмнителната валидност на предположенията върху които самата тя е построена.
*****
В своята книга Паралелни Светове, водещият физик Мичио Каку казва: „... видимата материя която виждаме около нас (включително планините, планетите, звездите и галактиките) съставлява едва 4% от всичката (тотална) материя и енергийно съдържание на вселената. (От тези 4%, повечето е под формата на въглерод и хелий, и вероятно само 0.03% приема формата на тежките елементи). По-голямата част от вселената всъщност е направена от тайнствена, мистериозна, невидима материя от напълно непознат произход. Познатите ни елементи които изграждат нашия свят съставляват само 0.03% от вселената. В известен смисъл, науката е запокитена векове назад в миналото, преди появата на атомните хипотези, докато физиците се борят с факта че вселената е доминирана от нови, непознати форми на материи и енергия ... 23% от вселената е направена от странна, неопределена съставка наречена Черна Материя, която има тегло, обгражда галактиките в гигантски ореол но е напълно невидима. Тя пречупва звездната светлина също като стъкло, и по този начин може да се локализира според обема на оптичното изкривяване което създава.
„...Принстънския астроном John Bahcall казва: „Ние живеем в неприемлива , луда вселена, но чийто определящи характеристики сега вече знаем“.
„ Но вероятно най-огромната изненада... която запрати научното общество в недоумление е, онези 73% от вселената, изумително най-голямото съдържание е направено от напълно непозната форма на енергия наречена Черна Енергия, или невидимата енергия скрита във вакума на космоса...“
„Никой в настоящото време няма никакво разбиране от къде произлиза тази „енергия на нищото. Честно казано ние просто не го разбираме. Знаем какви са нейните ефекти но сме напълно безидейни ... всеки е напълно безидеен за това – признава Craig Hogan (астроном от Вашингтонския университет в Сиатъл)“.
„Ако вземем последната теория за суб-атомните частици и се опитаме да изчислим обема на тази Черна Енергия, получаваме число което не съответства с 10120 ( 1 следвано от 120 нули). Това несъответствие между теория и експеримент е безспорно най-огромната празнина която е имала изобщо науката в своята история. Това е едно от нашите най-големи смущения и неудобство – нашата най-добра теория не може да изчисли стойноста на най-големия източник на енергия в цялата вселена. Има шкаф пълен с Нобелови награди за предприемчиви мислители и индивиди които могат да разгадаят мистерията на Черната Материя и Черната Енергия.“
Ето ви го: Директно от устата на един от най-уважаваните и признати водещи физици в света. Науката е напълно озадачена от съдържанието на 96% от вселената! Това което „знаем“ се е свило до мизерните 4%. До не толкова отдавна, учените мислеха че така наречения „стандартен модел“ на физиката на елементарните частици е в процес на обясняване на всичкото съдържание на космоса. Сега обяснява почти нищо. Ако получите 4% от всички възможни 100% на изпит по физика, това ще се счита като безнадежден провал, показвайки че не сте знаели почти нищо по предмета. Въпреки това, все още чуваме стария барабанен марш как физиците са на ръба да открият Великата Единна Теория на Всичко. Мечтайте си! Учените дори не са завършили задача номер едно още – определянето на подходяща рамка, структура за проблема. Те дори не знаят че това е нещото върху което трябва да се фокусират и да изключат всичко друго до като не го решат.
Така че, искате ли да спечелите Нобелова награда без да разбирате много от наука? Как ВИЕ бихте конструирали вселена, като се започне от първите и основополагащи принципи? Можете ли да канализирате съзнанието на Бог? Каквото на небето, такова на Земята. Какви са божествените проектантски принципи?
Илюминейшън vs Аврамизъм
Ако приемете съществуването на Бог, имате два избора: 1) Бог-все-виждащ, все-знаещ, все-могъщ и морално съвършен, извън вселената и създател на вселената (този Бог тогава е безкрайна загадка която човечеството никога не ще разгадае). По никакъв възможен начин ние не сме създадени по негов образ и подобие. Той не е бил създаден, ние обаче сме – как тогава изобщо може да има някаква истинска прилика? Или 2) Бог е във вселената и е произлезнал от вселената. Бог е съставен от същите първични субстанции както вселената – всъщност той е субстанциите, но първоначално на ниво потенциал отколкото крайна себеактуализация в действителност. Също както човечеството се е развило на планетарно ниво, също така Бог на космично ниво. Каквото горе – такова долу. Човечеството както и Бог е съставено от същите субстанции. Всичко което се отнася към Бог се отнася и към човечеството. Ние сме на една и съща траектория. Ние наистина сме създадени по божия образ и подобие.
Така че, Бог извън вселената ли е или в нея? Бог ли създава вселената или вселената създава Бог? Изграден ли е Бог от фундаментално различна субстанция спрямо вселената, или точно от същата субстанция? Ние нищо ли не сме като Бог, или изключително като него, но на по-ранен етап на развитие?
Приемате ли „Каквото горе, такова и долу – или Каквото на небето, това и на Земята“ или Горе (небето) и Долу (Земята) нямат нищо общо? Това са двата избора. Ние сме нищо в сравнение с Бог, или ние самите сме Богове в процес на развитие.
Аврамовия подход към религията поставя Бог извън всяка наука. Алтернативния подход към Бог е напълно съвместим и обясним от и с науката. Според Аврамовия подход, Бог е необясним и неопознаваем и винаги отделен от човечеството. В алтарнативния подход, Бог е опознаваем и обясним и човечеството може да влезне в съюз/единение с Бог.
Преди много време ние казахме че всеки атеист с право отхвърлиля Аврамизма като крайно нелеп и интелектуално смешен. Ние също така казахме че всеки атеист може да припознае Илюминейшън, религията на Илюминати, защото Илюминейшън напълно признава и прегръща науката и еволюцията. Дори онези атеисти които нямат никакви симпатии към никакви концепции за божество и божественост, могат въпреки това да намерят безкрайна „храна“ за размисъл в Илюминейшън и никаква в Аврамизма. Нашата религия „позволява“ на всеки атеист да се присъедини към духовноста от определен момент нататък. Целия свят може да се обедини зад Илюминейшън. Източните религии имат вече някои от същите съставки, въпреки че са изразени по различен начин. Индуси, Будисти и Таоисти биха прозряли и признали истините в Илюминейшън.
Има само един препъни камък по пътя за обединено човечество (Нов Световен Ред). И той е катастрофата на Аврамизма, най-тъмната сянка която някога е падала над човечеството, вечна слепота и проклятие. Аврамизма е „тъмната страна“, нейния истински автор – Принца на Мрака. Това е религията на невежеството, духовната слепота и простотия. Християни, Мюсюлмани, и Евреи са ужасни фанатици които задържат човечеството назад. Те са поклонниците на Дявола, силите на мрака, потопени в примитивно насилие и невежество. Те имат наглоста да се наричат цивилизовани, че са последователи на мир, любов, състрадание, прошка и милост – тези последователи на религии които са ни дали хиляди години противоположното – омраза, насилие, жестокост, мъчения, нетолерантност, войни, кланета, заклеймяване, подтисничество и безмилостност. Ако Яхве (Бог в Стария завет и баща на Исус) нарежда геноцида над Ханаанците за да може неговия Избран Народ да открадне земята им – то Яхве е Сатаната. Ако Исус Христос е син на Яхве то той е син на Сатаната. Ако Алах покровителства 9/11 тогава Алах е Сатана. Ако не е той, тогава защо 19 самоубийствени маниаци реват "Allah Akbar!" (Алах е Велик) докато извършват масово убийство?
Не можем да прогресираме докато не дойде щастливия ден когато тези чудовищни религии изчезнат. Те всички са виновни в престъпления срещу човечеството и всички те трябва да бъдат съдени и подведени под отговорност за техните зверства. Време е да разобличим Най-голямата лъжа.
Когато накрая човечеството се къпе в светлината на Илюминейшън (Просветление), тогава най-накрая може да отправи взор към небесните висини.
