Непълната Теорема

(Аврамизъм – трите религии: Юдаизъм (основа), Християнство (произлизащо на базата на Юдаизма) и Ислям (произлизащ на базата на Християнството и Юдаизма), като терминът Аврамизъм произлиза от фигурата на Авраам който е основополагащ образ в Стария Завет (Юдаизма), онзи психопат който бил готов да заколи сина си в жертвоприношение на дивашкото си божество  и  чийто  начин на мислене спрямо Бог и Човек (робската психика господар-роб)  става определяща черта на Юдаизма,  Християнството и Исляма).

Източник: http://armageddonconspiracy.co.uk/The-Incompleteness-Theorem(2151432).htm

1) Аврамовите Религии.

Изходна точка/основи: едно нещо винаги е съществувало и винаги ще съществува – Бог. Бог е възможно най-сложното същество. Бог е все-виждащ, все-знаещ, все-силен. Бог знае миналото, настоящето и бъдещето. Бог е съвършен. Бог е неспособен на зло. Бог е неспособен да греши. Бог предхожда всички неща и е създател на всички неща. Бог е основния отговор на всичко.

Последици от тази странна предпоставка: Бог не се нуждае от космоса. Бог може (и е) съществувал без космоса. Бог „магически“ сътворява космоса защото той е безкрайно могъщ и може да прави каквото си поиска. Той просто трябва да си го помисли и то вече е сътворено. Не му е необходимо да прекарва време за да проектира каквото и да е, или за да изработи основополагащ, калкулиран план. Той не е ограничен от никакви системи.

Този подход е пренебрежителен към науката, математиката и логиката.  Освовава се на „Божията Воля“ – напълно не-научен принцип който не може да бъде обсъждан или вкаран в някаква научна рамка. За това, Аврамовата умствена нагласа е фундаментално не-научна (както щедро е било демонстрирано през вековете). Някои Аврамисти са правили опити да се помирят, съгласуват вярванията си с науката но това никога не е било и малко убедително, за това и до днес има толкова много Аврамисти които вярват буквално че света е създаден за шест дена и че Бог си почивал на седмия.  Не е обяснено от Аврамистите защо Бог просто не е създал света в един миг просто, вместо за шест дена. Какво е правил в два и десет на първия Вторник в историята? И какво значи „почивка“ за Бог? Нали Бог не се уморява, нито има нужда да „разпуска“. Дали не е спрял в някоя верига за бързо хранене за по едно кафе или чай с бисквитки?

Според Аврамовия начин на мислене, ако нещо е заявено като „факт“ в „свещена книга“ или от „свещен пророк“, тогава това е „истина“  споделена от Бог, следователно не позволява никакъв дебат или дискусия защото трябва да е вярно по дефиниция, защото Бог никога не би извършил грешка и никога не би излъгал. Казано е в Библията че Бог е сътворил света за шест дена. Край! Няма нужда от повече размишления.

Веднъж щом Бог е определен по конкретен начин и съпроводен с разкрита религия (тоест религия която уж предлага непогрешимата Божия Дума директно от източника, чрез книга със всичко което има да се знае, нещо като рецептурник претендиращ  да съдържа всичко за материалния и духовен свят) тогава безброй абсурдности могат да последват, както и в едйствителност следват.

Никой Аврамист не се е доближил поне мъничко до обяснението на това защо съществува злото в свят който е създаден от съвършен Бог, неспособен на какъвто и да е акт на злина.  И няма и как да го обяснят, поради простата причина че е невъзможно предвид началната им предпоставка/основа за непогрешимост и съвършенна справедливост на Бог. Аврамистите с опитите си да придадат смисъл на нещо безсмислено, да обяснят онова което не може да се обясни, са изобретили странна система на логика. Злото се приписва на Сатана (въпреки че и той също е творение на Бог), за да има „свободна воля“ (въпреки че тя също е творение на Бог), или се определя като „липса на добро“ (въпреки че Бог разбира се би бил виновен за такава липса).

Помислете над следните точки:

1) Логиката на Християнската религия е че човечеството „паднало“  когато Адам и Ева проявили неподчинение към Бог. Това бил Първичния Грях,  с който човечеството завинаги е опетнено, тоест живите хора днес са уж виновни за нещо което някой друг е извършил много, много отдавна. Греховете на първите човеци буквално се предават на всички бъдещи поколения до края на света, като наистина лоша версия на карма (можем да я наречем „карма на биологичния вид – човек“). Според кармата, поне си отговорен за нещо което си извършил в предишен твой живот. С Първичния Грях си наказан за нещо което други са направили и то няма никаква връзка с теб. До тук с божествената справедливост и честност! Заради „престъплението“ на Адам и Ева ( яденето на ябълка – безкрайно зъл кат, очевидно), човечеството е прокълнато в ада.  Само саможертвата на самия Бог  може да изкупи човешкия космичен грях.  И ето го Исус Христос, Сина на Бог и една трета от Светата Троица, трябва да изстрада разпятие и смърт. Но ако сте Християнин който отхвърля Библейското сказание за това как е сътворен света (Креационизма) и Адам и Ева, и всместо това приемате теорията на Дарвин за еволюцията, тогава моментално сте изправен пред неразрешима трудност. Кой тогава е онзи който е извършил Първичния Грях? Ако не е бил Адам и Ева, тогава да не би да е бил някой грухтящ нечленоразделни звуци първобитен примат (?), и какъв е бил въпросния грях (триене на две пръчки заедно за да си запали огън?).  Никой „еволюционист“ Християнин не е отговорил на този въпрос. Но без Първичния Грях  цялата логическа постройка на Християнството се срива, защото ако няма конкретен грях който да се изкупува, тогава няма нужда и от Христос. Той незабавно става излишен, от там и Християнството.

2) Ако Евреите бяха Божия Избран Народ, но отхвърлят Исус Христос (неговия син), не показва ли това изключително лош избор от страна на Бог? Всъщност, не е ли направил грешка той? Но Бог по логическа дефиниция не може да върши грешки. Как тогава всичко се обърква толкова лошо за Евреите?

3) Подобно, ако Мохамед и Корана са кулминацията на Аврамовите религии както твърдят Мюсюлманите (хронологично Исляма е последната от тях), как тогава Бог е сгрешил първия път с Евреите, и втория път с Християните?  Защо са му  трябвали три опита за да предаде посланието си? И защо Бог изведнъж започва да говори Арабски, вместо Хибрю (древно еврейски), Арамейски, Латински или Гръцки?

4) Ако Бог вече знае какво ще направим, защото той знае всичко, как тогава може да се казва че имаме свободна воля? Можем да правим само това което Бог знае че ще направим, следователно сме едни жалки автомати. Така че, какъв е смисълът от и в нашите животи? Ние сме просто актьори в бездарен сценарий с лайнян край.

5) Ако някои от нас са предопределени за ада, а други за рая, отново – какъв е смисълът?

6) Ако Бог Творецът е толкова съвършен, защо неговото творение е толкова очевадно несъвършенно?

7) Защо Бог никога не се намесва в лицето на голямо зло? Казано е че всичко което е нужно за триумфа на злото е добри хора да не правят нищо.  Но сам Бог не прави нищо, защо някой друг да го прави тогава? Ако отказва да даде пример, защо очаква това от другите? Говорете  за лицемерие!

8) Защо Аврамовите религии са толкова насилствени и нетолерантни? Хората намират всякакви оправдания за действията си, най-вече когато се стигне до оправдание на определени действия които уж Бог искал или очаквал от тях. Хората за да защитят тези религии прехвърлят цялата вина за деянията си и зверствата които извършват изцяло върху себе си, казвайки че религията не била виновна, ученията на „свещените“ книги не били виновни, те били неразбрани и никой не се ръководил от тях, за това и се случвали всички тези лоши неща. Ако само хората правили това което се искало от тях според  тези писания и т.н.т.  света щял да бъде друг казват те. А коя е моралната и обществена рамка в която обществата са се развивали през хилядолетията? Не е ли точно тази определена религиозна рамка която обуславя цялата тази човешка епоха? Ако хората са лоши, не е ли това поради придържането и изхождането от един основополагащ код на цялата цивилизация в последствие? Ако всеки Аврамист съвсем естествено, както изисква неговата религия вярва че само тя и никоя друга отразява истинските послания на Бог, че само чрез нейните конкретни напътствия, заповеди и пророци човек може да достигне до Бог, съвсем естествено тогава всички Аврамисти които споделят трите различни учения да бъдат тесногръди, заслепени, враждебно настроени към другите и търсещи повече спокойствие и сигурност за себе си и да се чувстват месиански и длъжни дори да разпространят вярванията си и у другите – което неизбежно води до конфликт и подтискане на останалите които също така искат същото за себе си. Не показва ли историята точно това? И не се ли базира то на фундаменталните възприятия и убеждения на духовните и политически водачи и народите зад тях? Както едно дете може да бъде възпитано и отгледано в здравословна и вдъхновяваща среда и да израстне достоен човек и пример за обществото, така може и да бъде провален още в самото му начало и целият последващ живот да бъде низ от посредственост и още по-лошо – падение с което никой не би искал да се асоциира. Е ли човечеството виновно за това което е, или изначалната морална, духовна и социална рамка – религията в основата на всичко? И понеже преобладаващите религии в света са именно Аврамовите (Християнство най-вече и Ислям, като Юдаизма въпреки изключителната си малочисленост  е базата върху която е било възможно да се появят точно тези други две религии във вида в който са), не са ли те религиите които носят най-вече отговорноста за състоянието на човешката раса? Кое е по-лошото: Отделни „дефектни“ хора които извършват  неприемливи актове на злина, или системата която постоянно допуска това да е възможно?  Ако имате машина която произвежда дефектни детайли – в детаилите ли търсите причината или в машината? Детайлите ли са виновни и за изхвърляне, или машината? Ако Бог е отвратен от това което се извършва в негово име, защо не направи нещо по въпроса? Той не се е поколебал да издави целия свят  по времето на Ной (Великия Потоп, който уж създал Гранд Каньон както са убедени псевдо-научните Християн-фундаменталисти)! Защо сега се колебае? Да не би да си е сменил тактиките? Или си е променил мнението? Не е ли малко непостоянен и непоследователен? Ще изтреби човечеството единия ден, ще вдигне рамене на следващия и ще си измие ръцете. Какъв Бог!

9) Мюсюлманските убийци неизменно крещят „Бог е Велик“ на Арабски точно преди да избият невинни мъже, жени и деца. Как така Аврамистите вярват че масовите убийства прославят Бог? И не са ли правили същото кръстоносците и безброй други войски? Убийства в името на Бог!? Не се ли е изразил някак неясно Бог ако това правят неговите поклонници? Но Бог е безгрешен за Аврамистите. И следвайки го така както е записано в техните „свещени“ книги, те са убедени в свойта непогрешимост.

10) И така нататък......до безкрай.

Когато всичко стане много трудно за мислене, Аврамистите дават примери със следните изказвания (без конкретен ред): 1) Неведоми са пътищата Божи, 2) нашета ограничена мисъл не може да осмисли безкрайната неограничена Божия мисъл, 3) това е въпрос на вяра, 4) Ако продължиш да задаваш коварни въпроси – ще те убием, о ти Сатана!

Според Аврамовия начин на мислене, концепции като душа, задгробния живот, рай и ад, самият Бог, са изцяло не-научни, и не могат да бъдат подходени научно или логически. „Науката и религията съществуват в два различни свята, работят в две различни области“ казват те. Наистина ли? Това е равносилно на това да кажеш че физиката на елементарните частици  е премахната от върховната реалност чрез някаква чиста магия (или Божията Воля да го кажем така).  Всъщност науката и религията подхождат към същите въпроси от допълващи се позиции: не трябва да има НИКАКВИ противоречия между тях. Има само една действителност, не две.  Няма един свят за науката и изцяло друг за религията. Целият смисъл на космическото уравнение r >= 0 е че науката и религията проникват един в друг, и съществуват в един и същи континиум, протичащи вечно един в друг. Едното не може да бъде разбрано без другото.

Аврамовото „мислене“ е противоречие на самият израз - мислене. Това е безумно изследване на безумни начални предпоставки/основи: и е произвело напълно безумна луда логика, логиката на лудницата. Смайващо е че половината население на света се  причислява към този мозъчно-мъртъв, нелеп и налудничав боклук.

Аврамовите религии са оцелели и процъфтели по няколко причини: 1) те апелират към чувствата вместо към рационалноста и разума, 2) те избягват сложна и комплексна мислъл която изисква висока интелигентност за сметка на проста вяра която не изисква нищо друго освен самозаблуда и илюзия, 3) те хвърлят върховния морков (вечното удоволствие на рая) и върховната сопа (вечната болка на ада) по класическия метод за умствено програмиране – брейнуошинг по метода на Павлов, 4) те  безмилостно и неуморимо промиват умовете на децата от самото им раждане, и всяко ново поколение се очаква да промие мозъците на следващото (и неизбежно го прави). Подстрекавано от техните родители, Мюсюлмански и Еврейски момчета са генитално осакатявани без тяхното съгласие в сатанинската практика на насилствено обрязване. Като допълнение, много Мюсюлмански момичета са също, че дори и по-пагубно генитално осакатени. Това е равносилно на жигосване и брандиране на човешки същества срещу тяхната воля.  Аврамистите са принудени да следват „божествено наложени“ диетични ограничения, ограничения във външния вид и дребни ограничения на поведението. Много от посоката на ежедневните им дейности се направлява от догматични религиозни правила. 5) Лична и обществена идентификация (принадлежност) се изгражда около религията, и да изоставите вашата религия означава да изгубите свойта идентичност и принадлежност, или да бъдете принуден да си изградите нова. 6) Аврамизма е вкоренен в институциите на Аврамистките общества. 7) Това се счита за „нормално“, „здравословно“ и „морално“. 8) Аврамизма се подкрепя от онези които са на власт, и е един от основните им инструменти за контрол над хората.

Всички тези съображения правят  поразително трудно отхвърлянето на Аврамовите религии въпреки че са толкова абсурдни за вярване, и логически несъстоятелни. Логиката просто не се използва като критерий при изучаване и оценка на тези религии.  Огромното болшинство Аврамисти са ниско образовани и имат нисък коефициент на интелигентност – IQ. Колкото по-глупави са хората, толкова по-вероятно е те да са предани вярващи в Аврамистките религии. Аврамизма е за интелектуално ощетените.

Не може да се очаква от глупави религии да имат какъвто и да е сериозен контакт с логиката.

2) Източни религии

Изходна точка/основи:  Има изначално, основно Единство/Единение с което можем да влезнем  в единство.  Цялата (холистична) истина е скрита зад  воала на Мая (илюзия) и невежество. Чрез много прераждания в кръговрат от раждане, смърт и прераждане (самсара), в които преуспяваме или страдаме в зависимост от предишните си дела (карма), можем да достигнем просветление (мокша, нирвана) където най-накрая можем да избягаме/се освободим от самсара, карма, Мая и невежеството, и накрая да разберем великата истина за нещата и да станем в едно с превъзхождащата, съвършенна реалност.

Последствия от тази изходна позиция: Източните религии се доближават до това да бъдат форми на Пантеизма ( Бог е във всичко, Бог е навсякъде) и преклоне пред  природата по-скоро, от колкото религии за личностно спасение. Личностната природа  не съществува в Будизма и е превърната в огромен пантеон на политеистични богове в Индуизма. Самият Бог в Индуизма е неизразим. Тези религии клонят към позицията че „индивидуалноста“ е илюзорна и грешката се вижда само когато се слеем с основното Единство на всички неща.  Те не предлагат ясен отговор на това как космоса е започнал да работи по този „илюзорен“ начин. Кой или какво е отговорен за това? Каква би била основателната причина за тази космична „илюзия“? Какъв е мотива за това? Каква функция изпълнява това?

Източните религии проявяват определено безразличие спрямо страданията на другите (след като всичкото страдание е кармично „заслужено“). Индуизма насърчава приемане на неравенството, на йерархиите (отвратителната кастова система). Будизма се свързва с липса на страст, подтискане на желанията, отдръпване от света, липса на отдаденост и включване в ангажименти. Това е призрачна религия за хора седящи под  дървета със затворени очи.

В Индуизма и Будизма, повечето от това което е лошо в настоящите ни животи се вини на предишните ни животи. Тези религии са свързани с излишък от пасивност. Те проповядват схващането че участваме в някаква симулация или илюзия която трябва да превъзмогнем духовно.  Нашата задача според тях е да разтворим, да разградим нашето чувство за самите себе си като отделни индивиди защото това е в ядрото на космичната илюзия.

Източните религии наблягат  на „цялото“, но това води до безброй проблеми. Представете си че трябва да разберете автомобила холистично (като едно цяло). Няма ли да е по-лесно да мислите за колата като сглобена от части на конвейрната линия? Ако нещо се повреди по колата, цялата кола ли ще замените или ще изолирате компонента който се е развалил и ще замените само него? С други думи, редукционисткия, механистичен подход  (като този на Западния научен метод на мислене) често може да бъде безкрайно по-успешен.

Всички проблеми трябва да се разглеждат холистично (цялостно) където това е подходящо, и механистично ако това е по-уместно, или в комбинация от двата подхода ако това предлага най-добрия начин за решаването им. Никой не трябва да изключва догматично единият или другият подход.

Целта на Източните религии е чрез съзерцание и размишление, молитви, медитация и сравнително опростена философия (но не чрез наука и математика) да прозрат отвъд илюзията и се извисят над невежеството към невидимото единство на всички неща. Какво е последствието от такава гледна точка? Изтокът традиционно е значително изостанал зад Запада в науката през последните няколко века. Само след като Източните хора възприеха Западното мислене, просперираха научно.

Индуизма и Будизма приемат че очевидната отделеност на нещата е илюзия. Следователно редукционизмът (систематично изключване на причини и доводи по пътя на логиката) е илюзия. Механицизмът е илюзия. Тази логика ги отдалечава от анализи към синтеза, а най-добрия начин включва и двете – анализ и синтеза (от теза – анти-теза=синтеза).

Моралната логика на Индуизма и Будизма се базира на странната доктрина за кармата.  Опростенчески погледнато, изглежда смислено че в система от прераждания, ще бъдете отговорен в „Н“ на брой животи за вашите добри или лоши дела. Но кой е „счетоводителят“ на греховете? Кой решава кое е добро или лошо? Ако не е нещо определено, „личност“, как кармата „знае“? Как преценява? Как следи трилиони живи същества? Какъв е механизма по който карма взаимодейства с определена личност? Как налага кармична оценка върху някой?  Как предава „лош“ живот на някой който в предишния си живот е бил „лош“? Как си взаимодейства с нечие ДНК или с неговата/тяхната заобикаляща среда?

Кармата, без значени какво защитава и какво твърдят нейните апологети, няма никакъв научен или философски смисъл. Ето централния проблем с кармичното мислене. Ако ваш близък приятел ви каже че има рак, ще решите ли незабавно че той/тя е кармично „отплатена“ за някой грях който той/тя е извършил/а в предишния си живот? Ако му/и кажете това, мислите ли че ще останете приятели?  Съответно, ако той/тя спечели от лотарията, това добра кармична съдба ли е? Ако решите че кармата не участва в тези случаи, как тогава ще разграничите кога кармата участва или не участва? Ако заклчючите че кармата участва винаги, ще се наложат тогава някои обяснения за това как тази странна сила наречена карма имплантира ракови клетки у някои хора в някои етап на тяхното съществуване и как удря джак пота от лотарията за други. Какъв е научният механизъм? И как кармата решава какво наказание или награда са подходящи? Дали изключително богатите, успешни, егоистични нарцисисти са кармично наградени или са кармично наказани? Една бедна но изключително щастлива личност, усмивана и подигравана  от останалите – дали изпитва добра или лоша карма? Ако някой гледа навън през прозореца, дали е замесена карма? Ако не, тогава защо не? Как кармата решава кога да се намеси и кога не? Как кармата съблюдава действията на близо седем милиарда човешки същества и безброй птици, насекоми,  бозайници, рептили, риби?

Известен актьор или алчен милиардер банкер, живеещи  живот в пълно самоугаждане, може да заключат че са правил всички правилни кармични неща в миналите си животи и затова сега са толкова богато възнаградени.  Друг човек може да заключи че тези егоистични, непросветлени хора са били наказани защото никой друг живот не те отдалечава повече от истината както този на неспирни повърхностни удоволствия.

Кармичното мислене позволява на Елита да мисли че те са били „добри“ в предишните си животи и затова сега са толкова щедро възнаградени, а останалата част – обикновените хора заслужават да се отнасят лошо със тях защото очевидно са били „лоши“ в предишното си съществуване. Индуската кастова система е точно това което се очаква от кармичната идеология.

Строго погледнато, просветлителските религии нямат нищо общо с моралноста.  Те са загрижени за истинското разбиране и познание, не с истинската добрина. Да си добър е страничен ефект на просветлението, не неговата същност. Личноста на познанието знае че всички неща са едно на върховото ниво, и следователно да нараниш други е да нараниш себе си.

Източните хора са избегнали абсурдния Аврамов Бог, но те никога не са успели да построят религиите си на математическа и научна платформа.  Тяхната концепция за карма е странна и ексцентрична. Тяхната идея че космоса оперира/работи в изключително ниво на илюзия е също толкова странна и ексцентрична. Защо космоса би работил така? Защо Бог/Природа би искал постоянно да пречи на хората да „видят“ истината? И защо Бог/Природа въвеждат самсара и карма като механизми за надмогване на илюзорната природа на съществуване за която по начало самият той е отговорен?

Основите на Източните религии са също толкова грешни както и на Аврамовите религии, само по различен начин.

3) Западната наука

Изходна точка/основи: Няма Бог, няма Създател, няма съзнателен Творец/проектант/дизайнер. Космоса е вродено материалистичен и статистичен. Разумът е продукт на материята. Живота се поражда от безжизненоста. Космоса се подчинява на физиката. Тези закони са най-добре изучавани чрез аналитичен, редукционистки, механистически подход. От гледна точка на класическата физика, света може да се разглежда като един гигантски часовников механизъм. От гледна точка на квантовата механика обаче, света е много по-загадъчен феномен и бушуват противоречия за това как да се интерпретират уравненията от квантовата механика. От гледна точка на живите системи, те са се развили според принципа на естествения подбор. Живота няма смисъл, значение или цел. Космоса не се стреми да постигне нищо. Той просто е.

Следствия от тази изходна точка/основа: Науката е неспособна да обясни как се е зародил живота след като няма очевидна връзка между материята (неодушевени, мъртви, инертни „неща“) и качествата на живота. Неспособна е да обясни наличието на съзнание след като няма очевидна връзка между немислещата, инертна, несъзнателна материя и качествата на разума и съзнанието. Ако разградим мъртво човешко същество до всичките му различни атомчета от които е изградено тялото му, ще видим малки купчинки от „неща“ и ще бъде  неразбираемо как тази комбинация от купчинки някога е мислила, обичала, чувствала, смяла се е  и е философствала.

Всяко човешко същество е съставено от три неща:  храна, вода и код (ДНК) за организиране на храната и водата в нещо живо и съзнателно. Майка ви е яла и пила и след като баща ви я е забременил, някои от неговите храна и вода и ДНК са растяли в утробата на майка ви в организиран ред според шаблона на конкретните ДНК и се е оформил и появил като ВАС. Как ДНК – молекулярни връзки постигат това? Къде в ДНК е кода който в края на краищата оценя една добра шега?

Всеки ден се храните и пиете за да  възстановите нужните химични съединения които подържат организма ви жив. Ако не го правите ще умрете. Вие сте нищо повече от определена организация на храна и вода. Когато способноста ви да организирате храната и водата които постоянно поглъщате се прекъсне, тогава умирате. В тази светлина, хората са просто специални колекции от храна и вода и чудодейно могат да говорят и да си разказват шеги! Следващия път когато впиете зъби в хот дог, просто си помислете че някои от атомите на  кренвирша могат скоро след това да допринесат някак си на вашата способност да се влюбите. Що за глупост!

Човешкото същество:

Входящо = храна и вода.

Принцип на организиране = ДНК.

Изходящо = живо, говорещо съзнание.

Форма (ДНК) наложена на материята (смляната храна и напитки) = човешки живот.

Форма приложена на потенциал равно на актуализация.

(Човешко същество: биологичен уред за превръщане на храни и напитки в любов, философия и смях).

Науката избягва всичко което намеква телеология или определен подробен дизайн. Тя отрича нематериалното съществуване. Отрича съществуването извън всякакви измерения (измерението на нулата).  Отрича че „частична, или местна“ безкрайност могат да съществуват във физическия свят защото това би представлявало един вид разкъсване на физическата реалност в такъв случай.

Науката не може да каже от къде идват физичните закони или защо изобщо ги има. Науката не може да каже защо нещо по начало съществува. Тя приема че нещо е произлезло от нищо, но не може да обясни как и защо. Науката не може да обясни защо космоса изглежда е толкова строго вкоренен в математиката и обратното, математиката е толкова строго вкоренена в космоса.

За да избегне всеки намек че космоса е проектиран интелигентно (намек за проектант/дизайнер), науката предлага следните обяснения: 1) физичните закони просто СА, просто ги има 2) има безкраен брой вселени и всички възможни комбинации от физични закони съществуват, ние живеем във вселена чийто физични закони позволяват и пораждат съзнателен живот, но има безкраен брой други вселени в които действат алтернативни физични закони които не „произвеждат“ живот 3) физичните закони са се развили и еволюирали също като естествения подбор, точно както живите организми са се развили, и законите на физиката които са се развили са тези които  са свързани със съзнателния живот (предположението че несъзнателноста в крайна сметка води до съзнателно създаване на допълнителни съзнателни вселени, докато несъзнателните вселени отмират естествено).

Науката е набор от догми. Идеи които противоречат на научната парадигма са моментално отхвърляни. Препятствията които трябва пребори нова идея в науката е просто чудовищни. Всичко неортодоксално, неконвенционално, радикално различно, което подкрепя идея за космически дизайнер се отхвърля. Никой извън научното „свещеничество“ никога не би бил възприет сериозно.

Науката е станала също толкова ожесточено ортодоксална както Католическата Църква когато някога осъдила Галилео в еретизъм.  Науката е задушаващо консервативна, щатно установена  прослойка, класа с власт която усмива всяко радикално мислене и прави невъзможно за професионалистите в определено поле да експериментират със странни и чудесни нови идеи. Ще си изгубите научната правдоподобност и уважение и работата и кариерата ако бъдете заподозрян в подкрепа на която и да е не-общоприета идея, и така никой не смее да успори ортодоксалноста.

Неумишлено науката се е превърнала в бюрократично, тесногръдо и пълно с предразсъдъци установено общество от апаратчици които подтискат ново мислене.  То приветства само онова което надгражда вече приетата научна „мъдрост“.  Това е сценарий който не разрешава нови разкази.

Науката вече не е способна да избяга от собствената си скована ортодоксалност. Начинът и на действие смачква всяко отцепническо мислене. Науката се е превърнала в огромна машина за колбаси която изстисква всичко от конвенционалните мислители и е неспособна на сериозно изучаване на силно съмнителната валидност на предположенията върху които самата тя е построена.

*****

В своята книга Паралелни Светове, водещият физик Мичио Каку казва: „... видимата материя която виждаме около нас (включително планините, планетите, звездите и галактиките) съставлява едва 4% от всичката (тотална) материя и енергийно съдържание на вселената. (От тези 4%, повечето е под формата на въглерод и хелий, и вероятно само 0.03% приема формата на тежките елементи). По-голямата част от вселената всъщност е направена от тайнствена, мистериозна, невидима материя от напълно непознат произход.  Познатите ни елементи които изграждат нашия свят съставляват само 0.03% от вселената. В известен смисъл, науката е запокитена векове назад в миналото, преди появата на атомните хипотези, докато физиците се борят с факта че вселената е доминирана от нови, непознати форми на материи и енергия ... 23% от вселената е направена от странна, неопределена съставка наречена Черна Материя, която има тегло, обгражда галактиките в гигантски ореол но е напълно невидима. Тя пречупва звездната светлина също като стъкло, и по този начин може да се локализира според обема на оптичното изкривяване което създава.

„...Принстънския астроном John Bahcall казва: „Ние живеем в неприемлива , луда вселена, но чийто определящи характеристики сега вече знаем“.

„ Но вероятно най-огромната изненада... която запрати научното общество в недоумление е, онези 73% от вселената,  изумително най-голямото съдържание е направено от напълно непозната форма на енергия наречена Черна Енергия, или невидимата енергия скрита във вакума на космоса...“

„Никой в настоящото време няма никакво разбиране от къде произлиза тази „енергия на нищото.  Честно казано ние просто не го разбираме. Знаем какви са нейните ефекти но сме напълно безидейни ... всеки е напълно безидеен за това – признава Craig Hogan (астроном от Вашингтонския университет в Сиатъл)“.

„Ако вземем последната теория за суб-атомните частици и се опитаме да изчислим обема на тази Черна Енергия, получаваме число което не съответства с 10120 ( 1 следвано от 120 нули). Това несъответствие между теория и експеримент е безспорно най-огромната празнина която е имала изобщо науката в своята история. Това е едно от нашите най-големи  смущения и неудобство – нашата най-добра теория не може да изчисли стойноста на най-големия източник на енергия в цялата вселена.  Има шкаф пълен с Нобелови награди за предприемчиви мислители и индивиди които могат да разгадаят мистерията на Черната Материя и Черната Енергия.“

Ето ви го: Директно от устата на един от най-уважаваните и признати водещи физици в света. Науката е напълно озадачена от съдържанието на 96% от вселената! Това което „знаем“ се е свило до мизерните 4%. До не толкова отдавна, учените мислеха че така наречения „стандартен модел“  на физиката на елементарните частици е в процес на обясняване на всичкото съдържание на космоса. Сега обяснява почти нищо. Ако получите 4% от всички възможни 100% на изпит по физика, това ще се счита като безнадежден провал, показвайки че не сте знаели почти нищо по предмета. Въпреки това, все още чуваме стария барабанен марш как физиците са на ръба да открият Великата Единна Теория на Всичко. Мечтайте си! Учените дори не са завършили задача номер едно още – определянето на подходяща рамка, структура за проблема. Те дори не знаят че това е нещото върху което трябва да се фокусират и да изключат всичко друго до като не го решат.

Така че, искате ли да спечелите Нобелова награда без да разбирате много от наука? Как ВИЕ бихте конструирали вселена, като се започне от първите и основополагащи принципи? Можете ли да канализирате съзнанието на Бог? Каквото на небето, такова на Земята. Какви са божествените проектантски принципи?

Илюминейшън vs Аврамизъм 

Ако приемете съществуването на Бог, имате два избора: 1) Бог-все-виждащ, все-знаещ, все-могъщ и морално съвършен, извън вселената и създател на вселената (този Бог тогава е безкрайна загадка която човечеството никога не ще разгадае). По никакъв възможен начин ние не сме създадени по негов образ и подобие. Той не е бил създаден, ние обаче сме – как тогава изобщо може да има някаква истинска прилика? Или 2) Бог е във вселената и е произлезнал от вселената. Бог е съставен от същите първични субстанции както вселената – всъщност той е субстанциите, но първоначално на ниво потенциал отколкото крайна себеактуализация в действителност. Също както човечеството се е развило на планетарно ниво, също така Бог на космично ниво.  Каквото горе – такова долу. Човечеството както и Бог е съставено от същите субстанции. Всичко което се отнася към Бог се отнася и към човечеството. Ние сме на една и съща траектория. Ние наистина сме създадени по божия образ и подобие.

Така че, Бог извън вселената ли е или в нея? Бог ли създава вселената или вселената създава Бог? Изграден ли е Бог от фундаментално различна субстанция спрямо вселената, или точно от същата субстанция? Ние нищо ли не сме като Бог, или изключително като него, но на по-ранен етап на развитие?

Приемате ли „Каквото горе, такова и долу – или Каквото на небето, това и на Земята“ или Горе (небето) и Долу (Земята) нямат нищо общо? Това са двата избора. Ние сме нищо в сравнение с Бог, или ние самите сме Богове в процес на развитие.

Аврамовия подход към религията поставя Бог извън всяка наука.  Алтернативния подход към Бог е напълно съвместим и обясним от и с науката. Според Аврамовия подход, Бог е необясним и неопознаваем и винаги отделен от човечеството. В алтарнативния подход, Бог е опознаваем и обясним и човечеството може да влезне в съюз/единение с Бог.

Преди много време ние казахме че всеки атеист с право отхвърлиля  Аврамизма като крайно нелеп и интелектуално смешен. Ние също така казахме че всеки атеист може да припознае Илюминейшън, религията на Илюминати, защото Илюминейшън напълно признава и прегръща науката и еволюцията. Дори онези атеисти които нямат никакви симпатии към никакви концепции за божество и божественост, могат въпреки това да намерят безкрайна „храна“ за размисъл в Илюминейшън и никаква в Аврамизма. Нашата религия „позволява“ на всеки атеист да се присъедини към духовноста от определен момент  нататък.  Целия свят може да се обедини зад Илюминейшън. Източните религии имат вече някои от същите съставки, въпреки че са изразени по различен начин. Индуси, Будисти и Таоисти биха прозряли и признали истините в Илюминейшън.

Има само един препъни камък по пътя за обединено човечество (Нов Световен Ред). И той е катастрофата на Аврамизма, най-тъмната сянка която някога е падала над човечеството, вечна слепота и проклятие. Аврамизма е „тъмната страна“, нейния истински автор – Принца на Мрака. Това е религията на невежеството, духовната слепота и простотия. Християни, Мюсюлмани, и Евреи са ужасни фанатици които задържат човечеството назад. Те са поклонниците на Дявола, силите на мрака, потопени в примитивно насилие и невежество. Те имат наглоста да се наричат цивилизовани, че са последователи на мир, любов, състрадание, прошка и милост – тези последователи на религии които са ни дали хиляди години противоположното – омраза, насилие, жестокост, мъчения, нетолерантност, войни, кланета, заклеймяване, подтисничество и безмилостност. Ако Яхве (Бог в Стария завет и баща на Исус) нарежда геноцида над Ханаанците за да може неговия Избран Народ  да открадне земята им – то Яхве е Сатаната. Ако Исус Христос е син на Яхве то той е син на Сатаната. Ако Алах покровителства 9/11 тогава Алах е Сатана. Ако не е той, тогава защо 19 самоубийствени маниаци реват "Allah Akbar!" (Алах е Велик) докато извършват масово убийство?

Не можем да прогресираме докато не дойде щастливия ден когато тези чудовищни религии изчезнат. Те всички са виновни в престъпления срещу човечеството и всички те трябва да бъдат съдени и подведени под отговорност за техните  зверства. Време е да разобличим Най-голямата лъжа.

Когато накрая човечеството се къпе в светлината на Илюминейшън (Просветление), тогава най-накрая може да отправи взор към небесните висини.

Интернет – огледало на човешката глупост, или ?

Източник: http://armageddonconspiracy.co.uk/index.htm  откъс от: Zero and Infinity

Най-голямата революция в човешката история – преживяваме я точно сега. Това е Интернет.

Интернет е върховната "meme" машина („меме“ е идея, държание, стил и т.н.т. който/която се разпростира от човек на човек в едно общество – справка за по-голяма яснота http://en.wikipedia.org/wiki/Meme). Невъобразимо огромен брой уебсайтове се съревновават за внимание. Практически всичкото човешко познание е достъпно чрез интернет. Може да се достигне моментално от всяка точка на света. Нови идеи могат да се разпрострат по цялата планета толкова бързо, но повечето повяхват и умират. Има дивашко съревнование между идеи, и онези които успяват да станат популярни са от определен вид, отразяващи човешкия манталитет, психика, интелект, мисловна дейност, ум, разум.

Промените които ще допринесе интернет в човешкото състояние могат или да ни ускорят към божественост чрез изтъкване на преден план на всичко най-добро в нас, споделяйки го мигновенно по цял свят – или може масивно да увеличи нашите слабости и мигновенно да зарази целия свят с нашите най-лоши аспекти. Интернет показва и двете – най-лошото и най-доброто от човечеството, но най-лошото изглежда надделява.

Има един филм наречен Идиотокрация, където IQ-то на човешката раса претърпява катастрофален упадък и пълни идиоти управляват земята. Нека си го кажем: света вече се управлява от идиоти, но нещата могат да станат дори още по-лоши. Интернет със сигурност може да даде раждането на истинската Идиотокрация.  Ако някога сте гледали в интернет листа на „какво е тренди?“  никога няма да видите нещо дори далечно вдъхновяващо, философско, научно, интелектуално, духовно, креативно или артистично. Неизменно топ тен (десятката) в този списък отразява celebrity културата – знаменитостите и „звездите“.  Обсебени сте от откъслечните информации за поп звездите, актьорите и спортните звезди.

Всичко което Lady Gaga направи или каже, моментално се изкачва до номер едно в листата. Нейните думи и дела изглежда имат безкрайно значение и важност за легионите от почитатели. Наистина ли нямат какжо друго да правят със собственото си време освен да четат туйтовете на поп звездата в Twitter? Какво друго е Twitter освен „литература“ за бавноразвиващи се – за хора с нулево времево внимание и нулева интелигентност? Колко от безбройните туйтове имат реално някакво съдържание? Ако Twitter превръщаше хората в експерти по афоризми  - в отразяване на света в няколко перфектно избрани думи като най-доброто от поезията или  философията – би било чудесно. Вместо това то не е нищо друго освен плоски, иронични, банални, глупави заключения отразяващи първоначалната мисъл която е дошла в нечия глава. Няма качествен контрол. Моменталното естество на посредника интернет, неговата непосредственост и незабавност, неговата нерафинирана суровост са аплодирани от неговите привърженици. Но това не са недвусмислено „добри“ неща. Къде е паузата за самонаблюдение и самоосмисляне, за усъвършенстване на посланието което искате да дадете, за формулирането на нещо проницателно и мъдро което искате да кажете? Какъв е смисълът от случайни самохвални мисли? Какво ще постигне това? За тъжни, самотни хора (екстраверти конкретно, които мразят собствената си компания) им дава илюзията че са в контакт с други, че са част от нещо вълнуващо, нещо което никога не спи. Всъщност 99.99% от всичко това е безполезно и лишено от всякаква стойност. Една латинска епиграма на едно от изказванията на Питагор е: "Aut tace aut loquere meliora silentio" – означавайки „Или мълчи или кажи нещо по-добро от тишината“.  Какво би станало ако сложат това на главната страница на Twitter? Дали кибер света би замълчал? Само да можеше...

Facebook също е почти изцяло лишен от съдържание. Стотици милиони хора гледат снимки и си разменят лоши шеги и клюки. Това ли е най-доброто което човечеството може да направи?  Къде е Facebook за философският обмен, за споделяне на последните научни постижения, за политически активизъм, за смяна на правителствата и системите за управление, за анализиране на икономиката, за обсъждане на техники за психологическа трансформация на обществото? Къде е религиозния Facebook, духовния Facebook, интелектуалния и културен Facebook? Да, някои започват кампании от време на време за нещо сериозно но естеството на Facebook е плитък нарцисизъм, безсмислено бърборене, нелепост и позьорство. Културата на Facebook е „твърде готин за училище - too cool for school“. Твърде тъп по-скоро.

Има един феномен в интернет  при който колкото по-известно е нещо, толкова по-известно става, като ефекта на снежната топка. Неща които са в тренд листа се гледат повече защото са в листа, и става все по-трудно и трудно за нещо което не е в листа да получи каквото и да е внимание. Интернет е „winner-takes-all“ медиум/средство. Някои идеи, течения, моди са безкрайно по-успешни спрямо други.  Ако успеете да стигнете в тренд листа, ставате мигновенно „жизнен“ - популярен. Ако не сте в тренд листа – няма да стигнете до никъде.  Рекламната индустрия обича звездните знаменитости защото те моментално влизат в тренд листа и получават огромен брой посещения. Гарантирано. 100% надеждно. Ако  Lady Gaga каже че е попаднала на истински интересен сайт http://armageddonconspiracy.co.uk/index.htm  ние ще влезнем моментално в тренд листа и за броени часове  ще получим милиони посещения. Така работи системата. Няма нищо общо с качеството или важноста. Може да е най-великата и най-дълбока идея в човешката история но какво от това? Ако няма подкрепата на някоя знаменитост тогава е нула, нищо. Lady Gaga в клип с куче ходещо на задните си крака може лесно да получи милиарди пъти повече посещения от колкото милионите думи на сайта http://armageddonconspiracy.co.uk/index.htm  относно тайните работи и механизми на света. Това е човешката раса за вас.  Ако лично Abraxas създаде уеб-страница където обяснява отговорите на „живота, вселената и всичко“ ще бъде напълно игнориран щом човешката раса се занимава с обичайните си практики на инфантилно туйтване, гледане на последното видео на Katy Perry, мечтаене за Megan Fox и George Clooney, научаване повече за участниците в X-Factor .... и всичките други безсмислици които заемат вниманието на повечето хора. Няма механизъм за намиране на злато в интернет но има много механизми за намиране на боклук. Парадоксално но интернет е страхотно място за криене и подържане на тайни. Има уеб-страници които едвам са били поглеждани. Броят на „скритите“ страници ще продължава да расте.

Някой като Ноам Чомски би казал  че целта на повечето интернет активности е да държи масите разсеяни и надалеч докато играчите се занимават с истинските игри.

Интернет е „победителят взема всичко“ платформа и знаменитостите и звездите са победителите. Ефекта е толкова повече усилен колкото никъде другаде, и следователно много по-опасен. „Звездната“ култура на знаменитостите в действителност е способна да намали колективната човешка интелигентност  (IQ). Безкрайно внимание се отдава на знаменитостите и никакво на всичко останало. Трябва чудо за да се отклони вниманието от бръщолевенията и незначителните лични „факти и развития“ относно знаменитостите. Най-обикновените ъпдейти в живота на знаменитост пораждат моментално масова истерия.  

Културата на знаменитостите е общоприета отправна точка за всеки. Това позволява на всеки да вземе участие с най-малкия общ знаменател на обмяна на мнения.  Не ви трябва да знаете нищо за да вземете участие в разговори за знаменитости, трябват просто мнения.  Всички въпроси на деня могат да се обсъждат чрез някоя знаменитост или друга. Гейовете в армията? – Нека обсъдим Lady Gaga. Злоупотреба с наркотици – нека обсъдим Lindsay Lohan. Лезбийството – отново Lohan.  Кризата на средната възраст при гейовете - George Michael. Самоубийствена депресия - Curt Cobain. Сциентология - John Travolta и Tom Cruise. Извънземни - Robbie Williams. Женскто отношение към секса – Секса и Градът.  Приятелството – сериалът Приятели. И така нататък. Знаменитостите са съдържанието на всяка дискусия с най-малък общ знаменател. Широка философия, наука и теология са невъзможни в рамките на най-малкия общ знаменател. За всичко комплексно и сложно вие всъщност трябва да сте добре информирани. Не всички хора са добре информирани. Невъзможно е за добре информираните да имат равностойна дискусия със зле информираните. Има фундаментална асиметрия която поражда напрежение. Но стигне ли се до културата на знаменитостите или по-точно до „звездната култура“ – всички са равни. Тя е най-добрия уравнител. Тя също е и големият враг на всяка мисловна дейност на по-високо ниво.

Може да се твърди убедително че „звездната култура“ е надвила религията като основополагаща за човешкото съществуване. Човечеството на Запад успя да избяга от робството на Аврамовите религии чрез наука и технологии. Огромен брой западняци сега открито презират и се надсмиват на Аврамовите вяри. За нещастие нов вид религия се издигна на мястото на старата – почитането на знаменитости вместо на богове, или по-скоро знаменитостите СА богове.

Следващата голяма диалектична антитеза стояща на пътя на прогреса е „звездната култура“. Има само един начин да се победи – да се издигнат съзнанията и умовете на хората на по-високи нива, да им се даде повече психологическо разбиране, да им се дадат по-добри възможности в живота, да им се дадат превъзхождащо по-задоволителни и удовлетворителни и изпълнени животи така че те да са много по-загрижени за това което правят в собствените си животи, вместо това което правят знаменитостите в техните. Знаменитостите както старите богове от Олимп изчезват ако бъдат игнорирани.

Защо всяка нова идея в интернет се принизява до най-ниския общ знаменател – „звездната култура“, нарцисизъм, опитвайки се да сте „готини и популярни“, снимки от купони (защото ако не купонясвате то значи има нещо сбъркано у вас), снимки на домашни любимци, снимки на странности и красоти? Каквото вътре – това и отвън.  Човечеството буквално бълва в кибер пространството боклука който изпълва човешките души и умове. Повръща неспирно безкрайна тривиалност и глупости.  Човечеството е инфантилно и егоистично. Това ли е най-доброто което можем да предложим?

Въпреки това интернет по своята същност е нещо наистина забележително защото неговата инфраструктура може да отрази пътя по който човешката раса ще се развие.

Еволюцията на компютърните технологии, ако приемем принципа „Каквото на небето – такова на Земята или Каквото отвътре – Такова отвън“ ще може да ни каже нещо за нас самите и начина по който действаме.  Компютрите започнаха своето съществуване в големи помещения, използвани от големи корпорации.  Това може да бъде наречено „Ватикански“ модел на компютри. Обикновените хора нямаха достъп до компютри, също както обикновените католици нямаха достъп до библията в тъмното средновековие. Библията беше на Латински който обикновените хора не разбираха и не говореха, на практика повечето хора не са можели да четат и пишат и преди изобретяването на печатната машина не е имало почти никакви други книги.  Само експерти – монаси, свещеници  и  католическата йерархия е имала възможноста да чете и изучава Библията. Подобно – само елитна група от софтуеърни инженери разбирали структурата на компютъра, неговия хардуеър и софтуеър. И само големи корпорации (еквивалент на Църквата) можела да си ги позволи. Те били пълна мистерия за обикновените хора.

После дойдоха личните компютри. Първоначално само неколцина ги имаха но сега, повечето хора на Запад имат поне по един. Това е еквивалента на Протестанската Реформация където Библията бе преведена от Латински на националните езици на обикновените хора и печатните машини печатаха огромен брой Библии за да може обикновените хора да имат по едно копие. Силата на Църквата пострада реципрочно защото вече не можеше ексклузивно на контролира потока от информация.

Личните компютри първоначално бяха „самостоятелни“ (от религиозна гледна точка това е еквивалента на вярващ който изучава Библията самостоятелно). Тогава доиде и интернет и стана възможно свързването на всички персонални компютри по света (от религиозна гледна точка това е равнозначно на вярващи да се срещат с други вярващи и да дискутират и разясняват неща които не са разбрали). С други думи, интернет позволи отделните, индивидуални съзнания да станат възли от един вид Общо Съзнание. Религията е също вид Общо Съзнание, със всичките последователи на определена религия, изповядващи колективен вместо индивидуален мироглед.

Нашите религии, нашите технологии, всичко което правим са външни проявления, отражения  на нашите вътрешни същности.  Те са огледала в които виждаме нашите вътрешни природи. Някоя книга е просто външно изразен  ум: организиран склад на знания.  Книгите са прекурсори (предхождащи)  интернет: складове със знания, външен израз на умовете предаван от човек на човек и споделян глобално.

Така че, не е ли възможно чрез интернет да получим по-ясно отражение в огледалото от колкото сме имали когато и да е било преди? Умът има едновременно структура (форма) и съдържание. Също толкова очевидно и интернет: интернет има физическа/материална инфраструктура (еквивалента на физическия/материален мозък), набор от комуникационни протоколи без които би било невъзможно да се обменя каквато и да е информация (протоколите съответстват на формата на ума, протоколите на ума които оформят всичко което изпитва и преживява в разбираемо, стандартизирано и последователно цяло), и има съдържание като:  Facebook, Twitter, YouTube и т.н.т. (отразяващо съдържанието на нашите умове).

Можем да изучаваме нашите умове чрез рационално, разумно изследване на вътрешното съдържание (не хардуеъра а софтуеъра - използвайки тази терминология), или също така чрез изучаване на външния продукт на нашите умове – нещата които създаваме във външния свят: предметите, институциите, технологиите, изкуството, науката, философиите и религиите. Някои хора биха казали че интернет представлява най-добрата следа до момента за  изучаване на истинските начини по които функционират нашите умове.

Човешката Душа и Светлината

Източник: http://armageddonconspiracy.co.uk/index.htm

Това е увода на доста по-задълбочен и обширен материал: 

“Природата е описана в онази велика книга която винаги е пред нашите очи – Имам предвид Вселената. Но ние не можем да я резберем ако първо не научим езика и не схванем символите с които е написана. Тази книга е написана на математически език и символите са триъгълници, окръжности и други геометрични фигури, без чиято помощ е невъзможно да разберем и думичка от нея, без която се чудим напразно в един тъмен лабиринт“.

Галилео

Ако искате да обсъждате съществуването на Бог с учени, не отивате въоръжени със „свещени“ книги. Трябва да покажете знанието си за науката на човешката душа. Вашета наука трябва да бъде по-добра от тяхната. Трябва да им покажете къде те грешат.

Първото мото на Илюминати (по времето на Великия Майстор Питагор) е: „Числата управляват вселената“. Математиката е основата на организацията, от там на живота, от там на разума. Вселена която не работи според математиката би била неразбираема, непонятна, ирационална и нищо друго освен случаен хаос от който никога никакъв живот и съзнание не биха могли да произлезнат.

Върховния въпрос който Питагор си задал е: От къде идва математиката? Как и защо космоса разбира математиката? Още повече, ако космоса е основан на математически правила и човечеството може да разбира тези математически правила, то излиза че човечеството може да отключи тайните на космоса и да разчете Божия Разум. Науката е начина по който човечеството използва математиката за да разбере вселената. Но науката исторически прави една катастрофална грешка: тя се оставя само на емпиричните  данни да бъдат нейни  единствени водачи, вместо емпиричните данни и математическата логика заедно.

Космоса не се е проектирал според емпиричните данни които все още ги е нямало, проектирал се е на основите на логиката. Ако искате да разберете компютърна програма, ще изучавате крайния продукт който тя дава или ще изучавате компютърния език на който тя е написана? Учените се опитват да работят отзад напред, от крайния продукт към езика на самата програма. Философите  се опитват да разберат програмата с малко внимание към крайния и продукт.  Правилния подход към проблема е да се тръгне от двата края едновременно. Логиката без съмнение ще осигури най-добрата начална точка. Ако можем да разберем логиката на твореца (дали го наричаме „Бог“ или „Природа“ без значение), тогава можем  да разкрием неговия проект, замисъл. Трябва да се опитваме да влезнем в неговия образ и мислене за да разберем това което ни е дал. Как бихме проектирали ние вселената? Какви биха били нашите направляващи принципи? Няма съмнение че един ден ще направим програма която е съвършенна симулация на света който виждаме навсякъде покрай нас. Тя ще разкрие какво се е случило при Големия Взрив и преди него. Ще сме в състояние да пускаме симулацията отзад напред и отпред назад. Логиката на програмата ще бъде същата онази използвана от Твореца, и ще бъде смайващо съвършенна. Ще бъде изградена на базата на най-елегантните математически концепции. Само ако знаехме че всички отговори вече съществуват в нашия разум. Просто трябва да ги извлечем от там.

Дизайнерско правило номер едно: Използвайте ВСИЧКИТЕ видове математика. Защо? Защото защо бихте използвали само един вид, едно подмножество? Използвайки всичките видове математика, всички възможности остават отворени. Използвайки само определени подмножества, определени варианти остават невъзможни. Трябва да сте в състояние да изчислите всички последствия от изключването на определени числа преди да продължите с вашия дизайн. Какъв превъзхождащ резултат би дала ограничен вид математика над неограничения вид математика? Каква задоволителна причина може да има за използването на част от математиката, вместо цялата математика?

Природата е базирана на „пълната“ математика, но странно, нито един мейнстрийм математик или учен не е определил какво е пълна математика. И точно там е ахилесовата пета на науката. Не можете да започнете да разбирате космоса докато не разберете какво е пълна математика.

Въпросът може да бъде формулиран по два други начина: 1) Съдържа ли вселената всички възможни числа, и ако да, какви са всички възможни числа? Ако вселената не съдържа всички възможни числа, защо не? Каква би била задоволителната причина за използването на едни числа пред други, за наличието на едни и игнорирането на други? 2) Колко измерения са необходими за да се съдържат всички възможни числа? Защо вселената би използвала повече от необходимия минимум измерения?

Не може да изучавате космология преди напълно да сте определили инструмента на който космологията се базира: пълната математика. За съжаление космолозите са се оставили да ги водят данните вместо логиката. И така, след много опити и теории включващи всичко чак го 26 измерения, те стигнаха  до „М“ Теорията за единайсетте измерения, техния последен кандидат за обяснение на всичко. Това е вероятно най-сложната математическа теория измисляна някога. Само че тя е неоспоримо грешна тъй като тя не се основава на математическата цялост. Нито един „М“ теоретик не може да обясни защо космоса трябва да се основава точно на това странно 11 числено наличие на измерения, както изисква теорията. Ако 11 измерения не са необходимия минимум за пълно математическо изражение, тогава М-теорията е грешна. Ние знаем точно какъв е верния брой – може да се намери с проста логика, и не е 11. М-теорията твърди че допълнителните „скрити“ измерения са безкрайно малки и преплетени и никога няма да могат да бъдат засечени директно. Защо природата ще процедира по такъв начин? Това звучи повече като метафизика отколкото като наука.  Това носи всички белези на насилване на една теория да се вмъкне в наличните данни чрез изобретяване на  остроумни но неясни и нелепи номера. Сложноста на тази теория произлиза от необходимоста да акомодира, пригоди всичките хитрини които включва. Когато откриете че М-теорията може да бъде разделена на пет самостоятелни 10-измерни „супер-струнни“ теории, и една 11-измерна „супер-гравитационна“ теория, започва да изглежда така сякаш учените прекарват времето си в измислянето на нови съперничащи си теории които някак си да се напаснат в едно цяло, вместо да разрешат истинската загадка.

Най-добрата теория за анализиране на математическата цялост е теорията на Айнщайн за относителноста, която се отнася за най-магическото нещо от всичко:

Светлина.

Приемаме светлината толкова много за даденост, а всички най-загадъчни енигми са капсулирани в светлината. В училище всеки учи че светлината е видимата част от електромагнитния спектър, но „светлина“ може също така да е и  целия електромагнитен спектър, видим и невидим, и това е смисъла в който ще използваме понятието „светлина“. Частиците светлина се наричат фотони, от древногръцката дума фотос, означавайки светлина. Алтернативна дума е луксон, от латинската дума лукс, означавайки светлина.

Помислете над този цитат от популярна научна книга:

„Ако можехте да закачите часовник към лъч светлина, той не би тиктакал изобщо. Казваме че за фотоните времето не „тече“ изобщо (максимална времева дилатация – разширение) и цялата вселена има нулев размер (максимална контракция на дължината)!!“.

Jim Al-Khalili (Black Holes, Wormholes & Time Machines)

Това изказване е доста делово и автора не се задълбочава повече над него, бързайки към по-конвенционални  материи за разглеждане. Но какво би било по-изумително от това което току що е казал? Не трябваше ли да напише цялата си книга изцяло и само по този въпрос?  Той прибързано е подминал изключителния факт че светлината не изпитва пространство и време. Това е изключително добър пример за това как изтъкнати учени могат толкова печално да се провалят в това да оценят  крещящите в лицето им последици на собствените си открития.

Фотоните нямат маса. Мигновенно това ни изправя пред загадъчния въпрос: какво е частица без маса? Когато мислим за частици, обикновено си представяме (без значение колко неточно), миниатюрни твърди частички които разбира се имат маса. Те са солидни, твърди, изпълнени, материални единици, строителните тухлички на реалния живот. Теоретически бихме могли да докоснем всяка една от тях. Но как може да докоснете частица която няма маса? Какво бихте докосвали? Научна фантастика ли е да наричаме фотоните частици след като определяме частиците като имащи маса, а фотоните нямат?

Обобщавайки всичко това:  фотоните нямат маса, не изпитват нито време нито пространство. Те не са „пространствени“ в какъвто и да е конвенционален, общоприет смисъл. Започва ли да ви звучи познато? Да ви напомня на нещо?

Фотонът се състои от комбинация на електрически и магнитни полета, осцилиращи под прав ъгъл едни спрямо други, движещи се с 300.000 километра в секунда (по нашите разбирания, но не и по „неговите“).

Видимата светлина – „бяла светлина“ – изобщо не е бяла. Тя е смес от всички цветове на дъгата, както опитите с призми са установили  много отдавна. Но какво е цвят? Ако имахме някакъв чудодеен супер микроскоп и го насочим към лъч бяла светлина, ще видим ли в началото „бели фотони“, и усилвайки увеличението нататък, ще се разложат ли тези бели фотони на още по-малки, отделни червени, оранжеви, жълти, зелени, сини, тъмно сини и виолетови фотони жужащи наоколо в една обща смес – дъга? Ако белите фотони на практика не съществуват а белия цвят вместо това е композитен феномен от различни по цвят фотони, тогава признаваме че виждаме цвят който не е „истински“ , който е изграден от основите на реалноста под него. Цветът дори не е основна характеристика на един обект, това е произтичаща, вторична характеристика. Фотоните се определят от честотата, дължината на вълната и енергийното съдържание, не от „цвят“. Цвета е ментална, умствена конструкция. Цвета е това как нашите мозъци интерпретират фотоните с различна  честота и т.н.т. Тоест цвета съществува в нашите умове, не в действителния свят.  Хипотетичен компютърен разум може просто да регистрира и анализира числените изражения и стойности на честотите и дължините на вълните на фотоните, и въпросът за „цвят“ не би съществувал тогава.  Ако всички имахме гените за „цветова слепота“, изразът „небето е синьо“ никога не би ни хрумнал. Това показва колко зависим е цвета от нашия апарат за възприемане. Визуалния кортекс в нашите мозъци игнорира фотоните на ултравиолетовата светлина, инфрачервената светлина, радио вълните, микро вълните и т.н.т. Те всички са постоянно навсякъде около нас, но са „невидими“ за нас защото очите и сетивата ни не са развили нужните характеристики за да можем да ги „виждаме“. Какво друго може да е скрито от нашите сетива?

Следващата толкова объркваща енигма на фотоните е че те всички „пътуват“ с еднаква скорост. Дори да има безкраен брой от тях, те всички пътуват с една и съща скорост. Още по-объркващо е че, без значение с каква скорост се движи наблюдаващият,  всяко измерване на скороста на светлината ще показва един и същ резултат.  Наблюдател движещ се с 99% от скороста на светлината не е с 0.01% по-бавен от скороста на светлината – той е по-бавен с цялата скорост на светлината, с 300.000 км. в секунда по-бавен от светлината. Ако включи фенерче тогава, светлинния лъч ще се движи отново с 300.000 км. в секунда. Светлината сама за себе си няма концепция за относителна скорост. Тя не се „интересува“ дали нещо е стационарно, неподвижно или се движи с 99.99%  от скороста на светлината – от нейна гледна точка, двете ситуации са еднакви. Светлината ще „избяга“ и от двете ситуации с обичайната си скорост. Тук лежи една от най-великите загадки на съществуването.

Човек в кола движеща се с 99 километра в час, се движи с 99% от скороста на друга кола движеща се със 100 километра в час. Това е общоприетия поглед за света – здравия разум. Светлината не се подчинява на общоприетия поглед, на здравия разум. На практика, здравия разум често е вашия най-голям враг ако искате да разберете същноста на съществуването.

Доводите, аргументите, причините и мисълта са разкрили мистериите на свтелината пред човечеството, не здравия разум, не нашите пет сетива. Ако следвахме само диктата на здравия разум  и нашите пет сетива (визуално възприятие, слух, мирис, вкус и допир) – никога не бихме проникнали в тайните на светлината.

За много хора е трудно да размишляват върху човешката душа. Те смятат че безсмъртна, лишена от маса единица, обект, същност, без измерения, която съществува вън от пространството и времето е по своята същност нелепо, абсурдно и безсмислено.  Но са съвършенно готови да приемат съществуването на светлината. Но какво е светлината? Теорията на Относителноста на Айнщайн казва че тя е безсмъртна единица без маса, без измерения и съществува извън пространството и времето.

Още ли не виждате връзката? От Айнщайн насам, имаме научни доказателства потвърдени в безброй експерименти  че нещо напълно безспорно и несъмнено – светлината – има точните „физически“ атрибути вечно приписвани на душата. Така че, все още ли е състоятелно да твърдим че концепцията, идеята, общата представа за душата е научно нелепа и абсурдна? Ако е така, то концепцията и разбирането за светлината трябва да е също толкова нелепа и абсурдна. Ако направим една крачка напред и припишем разум и мисъл (mind) на светлината, теорията за светлината ще стане теория за душата.

Вече казахме че много неща съществуват, като например ултра виолетовата светлина която влияе на всички ни а в същото време е невидима за нашите сетива. Такива неща са открити от разум и мисъл, и потвърдени и доказани от експерименти. Как бихме могли да знаем дали светлинен лъч съдържа разум, мисъл, ум, съзнание, дух, разсъдък, интелект (mind) или не? Науката не приписва независим, самостоятелен ум на нищо, нито дори на човешките същества. "Mind" за учените е нещо което незнайно как произлиза от материята и е изцяло определено, подчинено и зависимо от материята. Популярната квази научна теория за Бихейвиоризма определя човешката мисъл, разум и дух като напълно неуместни, ирелевантни. Всичко което е важно за бихейвиоризма е че ако приложите подходящи стимули към човешко същество, ще получите определени, измерими и предсказуеми действия – някакъв вид поведение (behaviorism).  Стимулите и произтеклото поведение могат да бъдат научно изучавани. „Съставката“ която съществува между стимула и наблюдаваното поведение – човешкия "mind", се счита за нещо което няма значение.  Все едно това е някаква „черна кутия“.

Кое научно уравнение има "mind" изписано като променлива наравно с Х, У и Z? Няма такова уравнение.  Науката не може да изследва хипотетичните качества на „душата“ у светлината, защото няма „речника“ да го направи. Това разбира се не означава че тези качества не са там. Неизменно, науката винаги игнорира нещо ако не може да намери точните теоретични способи за да го обясни.

Когато науката най-накрая прегърне r >= 0 – ще претърпи нова Коперникова революция. Философия, религия и наука ще се обединят заедно в ясно съгласувано, интегрирано цяло. Няма да има място за „вяра“, „здрав разум“, или измамните доказателства на нашите пет сетива. Нашите пет сетива са насочени към утилизацията (utility) – какво ни е от полза в ежедневното ни съществуване – не към истината.

Мислете за светлината в два аспекта: вътрешен и външен. Външният е изучаван от науката. Вътрешният е не друго а - царството на душата.

Вселената може да бъде обхваната и осмислена рационално и интуитивно. Не може да бъде обяснена чрез сорта „обичайно мислене“ което държи в плен повечето хора в техните скучни и монотонни, непросветлени животи, където сляпата вяра се счита за продължение на обичайното мислене – „здравия разум“. Християни, Мюсюлмани и Евреи вярват в света на здравия разум, и всичко отвъд здравия разум  - като същноста на Бог, душата, живота след смърта и т.н.т. е поставено в арената на вярата, поради което нямате избор освен да вярвате в това което някой пророк е казал в някакви древни книги.

Никой разумен човек не би искал да ръководи живота си на такава съмнителна основа.  Всички разумни хора търсят знание. Вярата в стари боклуци защото „някой бил казал така“ е смешна, нелепа, абсурдна. Трябва да използвате собствената си интелигентност за да проникнете в дълбоките тайни на живота. И над всичко обаче – вашата интелигентност трябва да бъде способна да надскочи здравия разум и догматичните вярвания.

Готови ли сте да избягате от затвора на собствения си ум?

Здравия разум: „Интелигентност“ за Глупаци

Източник: http://armageddonconspiracy.co.uk/index.htm

„Здравия разум е коелкция от предразсъдъци събрана до 18 годишна възраст“

Айнщайн

Най-великия враг на просветлението е „здравия разум“.  В ежедневния живот, здравия разум „работи“ – за това обикновените хора се придържат към него. Повечето мениджъри например са добри в здравия разум, тоест знаят как да играят системата,  да се подчиняват на правила,  да угаждат на по-висше стоящите началници, да избягват радикални идеи, да изтъкват посредствените си успехи и да обвиняват други за техните провали, да се придържат стриктно към общоприетото, конвенционалното  и непротиворечивото. За съжаление те са безнадеждни във всяко друго нещо.  Всички гении от друга страна, могат да „виждат“ много по-далеч от царството на здравия разум. Използват въображение, интуиция, и пионерски идеи като техни водачи а не тривиалностите на здравия разум.  Какъв бихте предпочели да бъдете : посредствен мениджър с удобно чувство на здрав разум или гений отключил вратата към вселенските тайнства на съществуването? Трагично за човечеството, повечето хора  се стремят към това да бъдат посредствени мениджъри. Това е предела на техните амбиции, до толкова далеч само се простират техните хоризонти. Това са вида хора които Ницше определя като „Последните Хора“.

Човекът  със здрав разум ще предпочете благоразумието, задръжките, баналноста и комформизма. Човекът със здрав разум иска да бъде същия като всички останали, само малко по-успешен от другите. Само изключителните са способни да отхвърлят цялата идея на това да се нагаждаш с масите.  Ницше описва комформистите, мозъчно промитата маса като „общото стадо“,  прекарвайки живота си в пасене на тривиа.

Хора на бизнеса които не могат да мислят за нищо друго освен за печалби, и много обикновени хора славят здравия разум и се присмиват с ирония над „интелектуалците“.  В много държави „интелектуалец“ е форма на обида, и интелектуалците са считани за безцелни, незначими индивиди, безделници, пропилявайки времето си в спекулативни и непрактични безсмислици. Ако обаче враждебни извънземни ни кажат че ще изтребят цялото човечество освен ако не им дадем основателни причини защо човечеството заслужава да продължи своето съществуване, това ще бъдат работите на великите интелектуалци и хора на изкуството които ще предоставим в наша защита. Няма да покажем на извънземните таблици, книги за приходи и разходи, счетоводните гимнастики за да заобиколим правилата които сами сме си наложили, мениджърски PowerPoint презентации, банковите ни сметки, къщите си, пътуването ни до работата и обратно или колите си. Не. Ще им покажем картините и стенописите на Микеланджело, Рафаел и Да Винчи, склупторите на Роден, Дега и на древните гърци, философиите на Питагор, Платон, Аристотел, Хераклит, Декарт, Лайбниц, Хегел, Ницше, трудовете на великите математици като Гаус, Фурие, Елер, Рейман, Кантор, научните уравнения на Айнщайн, Дира, Хейзенберг, Шрьодингер, Фейман, Клерк, Максуел, ще им покажем работите на Крик и Уотсън върху ДНК, ще им разкажем за Дарвинизма, за Фройд, Юнг и Адлер, ще им дадем творбите на Шекспир и Гьоте, ще им дадем поезията на Байрон, Шели, Йетс, Елиът, музиката на Бетовен, Моцарт и Вагнер.

Не бихме представили на извънземните  списък с богаташите, „звездите“, генералните директори, банкерите, адвокатите, счетоводителите, предпреимачите, старшите началници, хедж фондовите мениджъри и топ трейдърите на борсата. Защо не? Защото всички ние знаем че тези хора по никакаъв начин не отразяват величието на човечеството, на човешкия потенциал изразен до своя максимум. За това трябва да се запитате защо на тях им е отдадено такова значение в нашето общество, когато в по-висшия смисъл на нещата те са толкова незначителни и дори срамни. Наградите които получават за техните посредствени усилия  нямат връзка с тяхната стойност като човешки същества или с техния принос към човешкото усъвършенстване. Но те всички са майстори на здравия разум и сграбчват бизнес възможностите.

Никой истински гений не плаща дан на здравия разум. Човешкото величие не живее в умерената, угодна, стерилна, общоприета, зтъпяла арена на здравия разум. Със сигурност здравия разум ще ви помогне да оцелеете но той никога няма да ви приближи ни най-малко към истините на живота. Здравия разум е възможно най-лошия инструмент за разбирането на реалноста. Той винаги води  хората далеч от познанието, към предубежденията както е забелязал Айнщайн.  Това което здравия разум ви казва че е „там“ – въобще не е там. Нашия здрав разум ни заблуждава. Неговата функция е да направи възможно нашето съществуване като животни на планетата Земя. То не прави нищо за да ни помогне да се отправим на пътешествие към нашета божественост, да съществуваме като души в космическите измерения.  Аврамовите религии се опитват да решат тази празнина чрез вяра.  Гностичните религии разбират че само знанието може да ни помогне, но това не е какво да е обикновено  знание.  Това е трансцедентално абстрактно знание, знание което ни отвежда далеч отвъд ограниченията на това което нашите сетива могат да ни покажат. Нашите сетива са настроени за работа в този свят, докато нашите умове трябва да са настроени за работа в другия свят. Гносис е върховното познание което може да се добие, знанието за r >= 0.

Урок номер едно: Ако искате да „знаете“ – оставете здравия разум зад вас. Той не може да ви предложи нищо като съдържание и стойност. Здравия разум е „интелигентност за глупаци“. Истинската интелигентност не може да извлече никаква полза от него.

„Дългият ми опит ме е научил на това че по отношение на способноста на човечеството  да  прилага мисъл към неща които я изискват: колкото по-малко знаят и разбират хората за тях, толкова по-уверено се опитват да говорят и съдят за тях, докато от друга страна колкото повече неща знаят хората, толкова по-предпазливо и внимателно съдят всяко ново нещо“

Галилео

Както е забелязал Галилео: Обикновенния начин на мислене води до арогантност и предразсъдъци – само вижте побърканата Tea Party (Чаената Партия в САЩ – справка в интернет за не запознатите) с техните опростенчески рецепти за всичко. Всички тези хора са вкоренени в здравия разум и омразата към всичко което е „модерни (нови) идеи“.

„Всичко което сте научили в училище като „очевидно“ става все по-малко очевидно когато започнете да изучавате вселената. Например: няма кубичност във вселената. Няма дори намек за кубичност. Няма абсолютни цялости/континиуми. Няма повърхнини. Няма прави линии.“

Buckminster Fuller

На човечеството в по-голямата си част му липсва въображение. Хората не могат да видят отвъд това което изглежда „очевидно“.  Те имат толкова силна обвързаност със здравия разум че предпочитат него пред причините, основанията и доводите.  Техните „предчувствия и инстинкти“ са вързани за здравия разум, не с основанията, доводите и причините.  На с РАЗУМА. В ситуация на „битка или битка“ много малко хора ще се спрат за да помислят над начини да се измъкнат от тази дилема без да влизат в бой.

Лайбниц казва че най-добрата равносметка за света е тази която е „най-опростена като хипотези и най-богата като феномени“.  Ако бяхте Бог, не е ли това творческия принцип който бихте използвали, тоест най-простото решение което предлага най-много възможности?  Вселената изглежда невероятно сложна, въпреки това обаче, човечеството чрез науката изглежда е достигнало забелижителна степен на осмисляне на много от нея. Ако вселената се базира на рационален принцип ( тоест не е някаква случайна, лишена от закони, хаотична, необхватна арена), защо да не е възможно чрез упражняване на размисъл да се достигне до разкриване на нейните тайни? Ако принципите на причините са универсални то те са приложими и за Бог и за човечеството също. Колкото по-добри ставаме в осмислянето на тези причини, толкова повече ставаме Богоподобни – както твърдо са заявили Платон и Аристотел.  Най-голямото препятствие което имат хората е че нашите умове са се развили по начин който прави трудно но не невъзможно за нас да различим истинската природа на реалноста. Ако здравия разум и доказателствата от нашите сетива от една страна, и дълбокото научно, логическо и математическо осмисляне от друга страна не са впрегнати заедно, означаве че постоянно ще се заблуждаваме от това което приемаме за дадено.

Зле информираните не-научни хора често се присмиват на науката. В действителност те нямат обхватност и разбиране за това което науката казва и отказват да се помръднат от мненията на здравия си разум в които постоянно са заробени. Определени хора имат силен интерес към подържане на набор от мнения базирани на здравия разум защото наистина за никой не е нужно да бъде експерт в каквото и да е за да прави твърдения основани на здравия разум. Здравия разум може да бъде определен като Най-ниския Знаменател на мисленето, най-базистното, най-елементарното, най-не-изтънченото и най-не изискващо усилие мислене.  Мисленето  тип – здрав разум, облагодетелства глупави хора защото е безкрайно близко до тяхната представа за света отколкото към абстрактното, комплексно, визионерско мислене на гениите. Здравия разум е изцяло за затъпяване. Прочетете Корана, Тората и Библията и няма да намерите никакви комплексни идеи. В Библията Исус Христос реди детински притчи и иносказания. В Тората Мойсей лае прости правила и заповеди (как изключването на електричеството и не ползването на никакви електроуреди на Сабат/Шабат (Събота), както правят много евреи подчинявайки се на такива изисквания ги доближава поне малко до Бог?). В Корана Алах дава фиксирана формула за цял живот която изисква от Мюсюлманите да не правят нищо друго освен да се подчиняват, да се „подлагат“.  Свободното мислене, дисидентството и не-комформизмът са анатема в тези религии.

Глупавите  хора се стичат към такива религии. Те са проектирани за глупави хора. Те са успешни защото повечето хора са глупави. Те са затъпяващи религии за затъпели хора. Платон се оплаквал че бил създал идеалната държава но къде били идеалните хора? Трагедията на човечеството е че го задържа самото човечество. То никога не се е обърнало към най-великите си умове за да го водят. Никога не е дало доверието си на най-меритократичните, най-заслужаващите. Никога не е ценило „ереса“ – способноста да избираш различно. Вместо това е горяло еретиците.

Ако човечеството беше интелигентно, Аврамовите религии нямаше да съществуват въобще. В бъдеще, когато човечеството е водено от Просветление и е на курс да постигне божествения си потенциал, Аврамовите религии ще изглеждат като лош, далечен, примитивен спомен за ужас и никой няма да може да проумее как човечеството е могло някога да се придържа към такива абсурдни вярвания.

Веднъж щом някой признае че здравия разум е грешен, следва че се оставя на милоста на експертите, гениите на човешката раса които са развили абстрактни и смайващи комплексни техники за разбиране на истината на съществуването. Ако висшата математика е езика на Природата вместо мненията на здравия разум то тогава повечето хора са прецакани, нали? Какъв е смисълът да се придържате към опростенчески и грешни мнения? За да се чувствате спокойно? За да  галите суетата си? Дълбоко в себе си повечето хора осъзнават че нямат никаква представа за тайните на живота. Някои имат духовни копнежи които ги водят до сайтове като този, и те трябва да бъдат аплодирани, но огромното мнозинство арогантно отхвърля всичко което не разбира и заравя главите си в пясъка.  Те прегръщат религиите на вярата защото те не изискват нищо трудно от тях.

Какво е вярващ? Това е някой който мисли че е добра личност и който със сигурност ще отиде в рая. Е, това не е трудна позиция за отстояване, нали? Ако питате такъв човек за квантовата механика, теорията на относителноста, висша математика, висша философия, висша теология, той няма да има и идея за какво говорите, и какво ли го интересува? Той е вярващ. Той е спасен. Бог го обича. Край. Точка.

Сега виждате ли защо религиите на вярата са се разпространили като рак върху цялата Земя? Те не изискват знание. Напротив – те презират знанието! Никога не забравяйте лудото изявление на Мартин Лутър: „Разумът е курвата на Дявола“! Аврамовите религии са изцяло за здравия разум в ежедневните дейности на човек – подчиняване на правила, закони и заповеди установени от силите в името на „Бог“ – където тайните на живота са затворени в отделение наречено „Няма нужда да се тревожа, ако Аз вярвам в Бог ще бъда ОК“.  Следователно вече могат да се заемат с остатъка от живота си – гледане на джънк ТВ, ядене на джънк храна, напиване, надрусване, женене, вършене на оттегчителни работи, развяване на патриотичния флаг, пазаруване, ходене на църква на Сабат (Шабат), ходене на бейзболен мач, на футболен мач, бла бла бла бла бла: всичката тази бездушна безсмислица която минава за „славата“ и върха на човечеството. Повечето от нас са тъжни роботи които са постоянно на авто-пилот. Обиждаме величието на което наистина сме способни, това че може да достигнем по-високата си същност, по-високото си аз.

Време е да спрем да пазаруваме, да спрем да вярваме, да спрем да сме заробени от здравия разум. Време е човечеството да се обърне към знанието, към Гностицизма.

Обикновените хора обичат да мислят че здравия разум е точния инструмент за разбиране на света и че едва ли не всички философи, мислители, учени и математици са в грешка и че едва ли не перверзно търсят „по-дълбоки“ истини които противоречат на здравия разум.

„Всички истини са лесни за разбиране когато веднъж вече се открият, целта обаче е да се открият“.

Галилео

Галилео в този случай е малко опростенчески.  Няма изискване истините да са лесни за разбиране. Защо да не бъдат парадоксални и мистични? Представете си че всички истини бяха математични, тоест че не можете да се надявате да разберете света ако не сте способен математик. На секундата почти цялото човечество ще бъде изключено от надеждата да разбере истината за своето съществуване. Математиката е един от най-омразните предмети в училищата по цял свят, поругавана от болшинството от  учениците по цял свят.  Виждали ли сте някога изобщо математик „Звезда“, знаменитост ?  Виждали ли сте изобщо някога предаване за математика в прайм тайма на телевизиите? Изобщо виждали ли сте предаване за математика по телевизиите? Ако имаше такива програми бихте ли ги гледали или бихте превключили да гледате поредната сапунка, ситком, конкурс или някое реалити ТВ шоу и т.н.т.?

Robert Heinlein казва: „Демокрацията не може да работи. Математици, селяни и животни, това е всичко което има – така че демокрацията, теория основаваща се на приемането че математиците и селяните са равни не може никога да работи. Мъдроста не е зразна, максимума и е на онзи най-мъдрия в дадената група.“

Повечето хора биха се отвратили от идеята че са отрязани от истината защото нямат математически способности, поради което религиите на вярата са толкова по-популярни от математиката, науката и философията. Не трябва да си умен за да „вярваш“ . Всеки глупак може да вярва във всичко но трябва да си умен за да разбираш философия, наука и математика.

„Има такива които мислят добре, но те са многочислено превъзхождани от онези които не мислят добре.“

Галилео

Има хора които с гордост заявяват че презират математиката но само глупак би се задоволил да бъде кръгла нула в математиката. Може да нямате много афинитет към нея но не трябва да я презирате както повечето хора правят. Науката – най-успешното от всички човешки начинания от която произлизат  всички наши технологии е базирана точно върху математиката. Клоуните които подиграват математиката не биха били толкова щастливи ако някой им отнеме всичките електронни устройства. Без математиката, науката и технологиите няма да има никаква електроника, никакви модерни джаджи, никалкви LCD ТV, никакви iPod, никакви iPhone, никакви клетъчни телефони, DVD, плейстейшън, коли, самолети, мадицина, лекарства, електрически китари, електрически крушки, интернет, електричество и т.н.т.

Религиите на вярата въобще не се вълнуват от математика, наука и технологии. Те казват: „Ще бъдеш добре, стига само  да вярваш в Исус/Алах/Йехова. Майната и на математиката“.  За това култури които насърчават вярата са назадничави.

Ислямските нации са много надъхани към завръщане към пред индустриалната епоха на съществуване като онази в арабските пустини от времето на техния пророк Мохамед. Ще намерите ли Айнщайновите теории за квантовата механика в Корана?  Че кой има нужда от тези безбожни идеи? Това казва имама. За човек, те са научно неграмотни. Ако слушате глупака, тогава и вие ставате глупак.  Това е нерушимия закон на глупаците.

Исляма представлява желанието да си глупав. Ислям е система от вяра в която Бог иска да сме тъпи и да не правим нищо друго освен роботизирано да се подчиняваме на съдържанието на една единствена книга – Коран. Ислям е система от вяра която проповядва че заслужаваш да умреш ако безропотно и стриктно не се придържаш към Корана. Смисъла на живота казват мюсюлманите е в това да не правиш нищо друго освен да се подчиняваш като машина на Алах/Мохамед и Корана. Колко вдъхновяваща визия за живота. Какво празненство и признание на човешкия потенциал.  За Исляма свободната воля и свободното мислене са Сатанински. Те те отклоняват от Корана и следователно те насочват към адския огън. Това е твоята награда за това че мислиш самостоятелно –ада! Що за Бог би наказвал хората за вечни времена за това че мислят? Как може изобщо някой да се съмнява че Исляма е Сатанинска религия, каквито са и останалите религии които спират хората от самостоятелно мислене, от мислене въобще?!

Ако искате да станете гений, уверете се че страната ви се управлява от гении. Стария Световен Ред не иска хората да са умни. Нищо в същност не е по разрушително за техния план. Представете си че всички училища бяха еднакво добри: парите не биха могли да купят по-добро образование и това не би осигурило по-добър живот и възможности. Това ще е катастрофа за привилигерования елит. Цялата основа на тяхната власт е че  използват богатството си за да купят недостъпното за останалите и да го използват като преимущество. Те искат да сте тъпи, да сте „вярващи“, да оперитате според здравия разум.

Мюсюлманите ще са щастливи да живеят в пещери. Тяхната религия е родена в пещера, когато на Мохамед уж му бил продиктуван Корана от Архангел Михаил. Това е религия за пещери, за анти-технология, анти-еволюция и анти-знание. Това е религия на тъмни места и студени камъни.  От жените се очаква да се покриват от главите до петите защото явно всички Мюсюлмани са в постоянна сексуална възбуда и най-малката женска част може да ги подтикне към най-крайни престъпления. Каква мрачна и ужасяваща религия.  Това е религия на сянката, и пещерата е най-подходящата емблема за нея. Корана е Книгата на Тъмнината.

Един Християнски пастор заплаши че ще изгори няколко копия от нея защото е „от Дявола“. Каква беше реакцията? Дали Мюсюлманите игнорираха този човек? Не, те реагираха с яростни демонстрации изпълнени с рев и убийствена омраза. Умряха хора. Което доказа тезата на пастора. Исляма отговаря на критика единствено чрез масови протестиращи тълпи и изключително, смъртоносно насилие. Религия ли е това или психоза? Мюсюлманите не са в състояние да приемат свобода на словото. Те искат да избият всеки който не е съгласен с Корана. Ето защо това е най-смъртоносната религия от всички. Те крещят срещу възможноста Корана да бъде изгорен а в същото време същата тази книга пропагандира изгаряне в ада на всички хора които не почитат Алах. Кое е по-възмутително: изгаряне на една книга или изгаряне на всичкото не-мюсюлманско население на земята? Кой е истинския скандал и провокация? Кога Исляма ще бъде осъден за проповядването на смърт и вечно наказание на всички не-мюсюлмани? Защо да се толерират нетолериращите?  Защо с нетолерантните да се отнасяме с толерантност? Защо трябва да се помиряваме с Исляма? Защо всеки мюсюлмански защитник не бъде запитан един прост въпрос: Защитава ли, или не защитава това че всеки не-мюсюлманин трябва да страда в адския огън, както обявява Корана? Ако каже „да“, той самият се поставя извън границите на толерантноста и уважението. Ако каже „не“, той самият се поставя извън Исляма.

Ако Християните кажат че Евреите и Мюсюлманите (които категорично отхвърлят Исус Христос) могат да отидат в рая, тогава те признават че Христос е безсмислен по отношение на Спасението, което значи че няма никаква причина повече да бъдат Християни и да почитат Христос като техен Бог Спасител. Ако Мюсюлманите кажат че Евреите и Християните (които категорично отхвърлят Корана и Мохамед) могат да отидат в рая, тогава те признават че Корана и Мохамед са безсмислени по отношение на Спасението и тогава вече няма никаква причина да бъдат Мюсюлмани. Ако Евреите кажат че Християните и Мюсюлманите (които категорично отхвърлят догмите и ученията на Евреите) могат да отидат в рая, тогава те признават че Бог няма уникално споразумение (завет) с тях Евреите, и че всичките Еврейски закони и забрани са безсмислени по отношение на Спасението, което значи че няма нужда да са повече Евреи.  С други думи, неизбежната логика на тези религии, ако искат да имат смисъл, е че само те са прави и всеки който не е съгласен с тях е грешен и ще страда в адските пламъци за наказание. С други думи, тези религии имат вградена омраза и презрение към другите. Те гарантират че ще има, и има конфликт, защото и трите са взаимно изключващи се. Защо такива мразещи и презряни идеи трябва да се толерират в 21 век? Тези религии са истинско отвращение. Противно е когато папата се здрависва с равин или имам, когато в същото време вярва че те ще отидат в ада (и обратното разбира се,  те си мислят че той ще отиде в ада). Какви лицемери! Последното нещо което е от значение за тези хора е честноста.

Тези религии говорят само за мир докато техните истории показват само насилие. Ако казваш на всички които не са съгласни с теб че отиват в ада, как очакваш взаимно разбирателство и уважение? Коя част в това „ти отиваш в ада освен ако не си съгласен с мен“ е миролюбива и уважаваща?  Ако казваш на другите че ти си „избраният“, защо се учудваш че те мразят? Отговора е наистина много прост – спри да се наричаш така! Но тези хора никога няма да спрат. Те са пропити с омраза и презрение към другите. Тяхната риторика за мир е опровергана от техните действия, от екстремистките догми към които се придържат, от смърта и разрухата които са готови да нанасят  за да „запазят“  своите вярвания.

Истината е че ерата на Аврамовите религии свърши. Католицизма с постоянната си дискредитация от детските сексуални гаври, се превръща в незначителност пред нашите очи. Ислямът – крайно назадничава религия, се гневи срещу напредъка и съвременноста. Евреите отмират и стават все по-кръвосмесени и бавноразвиващи се заради анти-природният им закон който не позволява нов генетичен ресурс от не-евреи (презрените Гои). В края на този век, никоя от тези религии няма да съществува.

Похитителите от 9/11 се казва че са предоставили кръвта си като жертвоприношение към Алах. Що за Бог  би приел като „подарък“ самолет пълен с крещящи и ужасени мъже, жени и деца?

Евреите не са по-добра стока. Вземете под внимание разказа за великият Еврейски герой Joshua, водачът на Евреите в завоеванието на Ханаанската земя:

Joshua 11:11:  И поразиха всичките души които бяха там с острието на меча, унищожиха ги до крак и не остана никой да диша: и изгори Хазор с огън.

Joshua 6:21:  И разрушиха до основи всичко що имаше в града, жени, деца, млади и стари, и волове, и овце, и магарета с острието на меча.

Така че, е ли Joshua (Джошуа), (всъщност  Yehoshua, означавайки „ Яхве е спасение“ (Yahweh), и нарочен от гърците после като  „Jesus“ ) миролюбива, внимателна и любезна душа, загрижена за другите, милостива и състрадателна? Или е геноциден, унищожителен маниак, напълно подкрепен от също толкова дивашкия си Бог – Яхве - Yahweh?

И никога не забравяйте че тази напоена с кръв, убийствена религия на Joshua е била същата религия на Исус- Jesus (Yehoshua) Christ-Христос.

Единствената причина Християните и Евреите да не живеят в пещери е че исторически, предхождайки Исляма, техните лидери са били яростни психопати които са видели нуждата от повече и по-смъртоносни оръжия за война. Имали са нужда от математици, учени и технолози които да им дадат повече убийствена мощ. След това, когато капитализма и индустриалната революция настъпват, тлъстите печелбари видяли че математиката, науката и технологията могат да им докарат дори по-големи печалби чрез машини, устройства, химикали и т.н.т.

Най-великото човешко постижение – науката, е била подхранвана от алчност и насилие.  Представете си ако друго гориво беше използвано: визията на Тhe Venus Project http://www.thevenusproject.com/ например. Какво ли не би постигнало човечеството тогава? Не бихме ли могли да построим мост до рая? В Норвежката митология, Bifröst бил такъв мост, под чудесната форма на дъгата. Къде са нашите мостове-дъги? Къде са нашите кули към звездите? Къде са нашите портали към Бог?

„Не можеш да научиш човек на нещо, можеш само да му помогнеш да го открие вътре в самия себе си“

Галилео

Има много истина в това. Мюсюлмани, Християни и Евреи не могат да бъдат научени на нищо докато се придържат към думите на своите пророци и свещени текстове. Техните умове не са възприемчиви. Те са заключени. Ученето е двупосочен процес: изисква някой със способностите да комуникира и някой със също толкова важните способности да слуша. Да подържаш отворен ум и съзнание е удивително трудно. Човечеството като цяло е пълно със затворени умове, тесногръди представи и опасни предразсъдъци.

И става по-лошо.

Кой ще ни изведе вън от земята на оковите към великия Exodus (билейски – изход) на новата ера?

*****

Илюминати винаги са отдавали на математиката най-високия възможен статус. Питагор я наричал божествена. Напълно просто казано: тя е основния език на вселената.  Математиката е езика според който домейните  r = 0 и r > 0  си комуникират, и които определят техните взаимодействия в миналото, настоящето и завинаги.  Това са нишките на космическата тъкан. Природата е живата математика. Музиката е звука на математиката. Разума е логиката на математиката.  Съзнанието е самоусещането на математиката. Човечеството е ходеща, говореща, чувстваща, вдъхновяваща математика. Бог е съвършенната кулминация на математиката.  Света е разумен, подреден и обясним само защото е математически. Без математиката, съществуването би било невъзможно, като всичко би било хаос и случайност, лишена от живот и всякаква възможност за нещо значимо някога да се случи, още по-малко, да се установи трайно. Математиката е първият език на Бог. Тя също е и първият език на човешките същества, но го носим с нас неосъзнато вместо осъзнато.

Напълно глупави спортисти които не могат да сметнат две и две, въпреки това инстинктивно решават най-трудни математически проблеми. Някой тъп голфър който може да запрати топката на стотици метри в силен вятър и тя да падне на сантиметри само от дупката, не го постига просто по някакъв случаен механизъм. Неговия мозък несъзнателно е изчислил разстоянието до дупката, необходимия вид стик за този удар, атмосферните условия, скороста на вятъра, посоката на вятъра, силата която да се приложи върху топката, желаната траектория и т.н.т. Прави го интуитивно. Ако изкара лист хартия и се опита да направи сложна  математическа калкулация, няма да има и идея от къде изобщо да започне.  Въпреки това, без никакви усилия той прави изчислението несъзнателно.  Ако неможеше, нямаше никога да е успешен голфър. Когато играе голф, голфърът е математическа машина на чудесата, правейки изумителни изчисления само за едно мигане с клепачите.  Бейзбол играчите удряйки или улавяйки топката са същите. Футболисти, баскетболисти, хокеисти..... всички те са царе на инстинктивната математика, преценяйки скорост, ъгли, сили и траектории с превъзходна лекота. Вътре във всеки от нас, без значение колко ненавиждаме и се боим от математиката съзнателно, има по един математически гений. Ако можем да изкараме този математически гений от безсъзнанието в съзнанието, човечеството ще се устреми с гигантски стъпки присъщи на Бог.

В противен случай сме обречени на такъв свят където лудите управляват лудницата, хора като този: http://www.youtube.com/watch?v=SsCe2LIYkNo&feature=player_embedded