Една от целите на Движението е да допринесе религиозна реформация и ренесанс, да избави от религиите на контрола, тиранията и страха. Да ги замени с такива на себеизразяване, креативност, свобода, разнообразие и просветление. На първо място, имаме предвид религия на психологическа удовлетвореност която да може да се оформи според всяка отделна личност по тяхна представа по отношение на това в кое намират смисъл и разум и това което ги радва. Хората могат да се обърнат към религии от миналото (както Илюминати), или да измислят свои нови религии. Няма значение каква "външна" форма ще придобиват тези религии, стига да подготвят хората в търсене на истината. Всеки който изисква да следвате определени правила, регулации и заповеди, който казва какви дрехи да носите, какво да ядете, колко пъти да се молите на ден, да се молите въобще, да извършвате определени религиозни практики всяка седмица, да не правите нищо в Събота (Сабат – за евреите), е фалшив пророк работещ за Демиург-а (Според Платон, материалния свят към който са закотвени човешките души е творение на "умел занаятчия" както го определял той и от там древногръцката дума Демиоргос, същество не приятелски настроено към душите на хората). Нека никой не ви контролира. Всяка личност трябва да търси Истинския Бог по свой собствен начин. Няма рецепти за търсенето на Бог. Никакви свещенни книги. Никакви свещенни скрижали. Никакви пророци на които всички трябва да се подчиняват. Отхвърлете всичко това. Религията е ваша, не тяхна. Вие я контролирате, не тя вас. И не те вас. Когато се освободите от контрола на другите над вас, тогава умът и сърцето ви ще бъдат свободни да се обърнат към Истинския Бог и ще могат да разберат неговата истинска същност.
Библията е книга на обърнатите образи. Богът на библията (Яхве) и всъщност сатаната, докато неговия враг е Истинския Бог. В Откровение се казва че числото на "Звяра" е 666. Това което Християните никога не споменават е че 666 е нумерологичния знак на слънцето, от там и "Звярът" е всеки който почита Истинския Бог. Откровение трябва да се тълкува като доказателство че Християните са поклонници на Принца на Тъмнината който застава в опозиция на силите на светлината.
Това не значи че Истинския Бог ни е изоставил напълно и не е направил опит да предаде посланието си към нас. Всяка душа е уникална, и всяка душа носи божествената искра. Не ни трябват никакви външни религиозни практики, предмети и проповедници. Истината е вътре в самите нас и нашата задача е да намерим ключа към нея отново вътре в самите нас.
*****
Най-голямата ирония е че масите робски боготворят и прославят "Бог" когато всъщност Истинския Бог отхвърля унижението и никога не би допуснал да бъде обожаван и боготворен. Нищо не е по-не божествено от желанието да бъдеш боготворен. Да жадуваш боготворене значи да бъдеш създание с его вън от контрол. Сатаната изисква обожание, и неговите последователи (всички онези които са толкова промити да се кланят и унижават) са боготворители на Сатаната. Нищо повече и нищо по-малко. Церемониите на Християните, Евреите и Мюсюлманите които се унижават и принизяват в тяхното отчаяно боготворене на Сатаната са гротесктни и гнусни.Отхвърлете всяка религия която изисква да се кланяте, унижавате, да се молите постоянно, която ви ограничава какво да правите в определени дни, която ви кара да четете „свещени“ текстове отново и отново, която изисква да отхвърлите всички останали текстове, която ви кара да носите определени дрехи, която ви кара да избягвате определени храни и т.н.т. Това не са нищо друго освен методи за контрол над вас и никоя истинска религия не би искала да има нещо общо с тях. Истинска религия е тази изцяло базирана и търсеща знание, освобождение и спасение.
Въпреки че Нео е "Бог" в Матрицата, няма никакво предположение че някой трябва да започне да го почита или да развява свещени текстове във въздуха. Няма свещеници и папи, имами и равини, храмове, синагоги, църкви и джамии за Нео. Никое от тези неща няма каквато и връзка въобще с религията и духовноста. Те са инструмент за контрол. Инструментите на Демиурга – Сатаната. Истинската религия отхвърля всички такива. Нео няма желание да бъде почитан. Идеята е абсурдна и обидна. По същия начин Истинския Бог не желае нищо друго освен да му подръжаваме, да го надминем и в крайна сметка да станем в едно с него.
Какава истински благородна и божествена личност би искала хора на колене пред нея ? Само тиранин иска масите да се прекланят пред него в акт на унизително подчинение и поробване. Не случайно Ислям значи "подчинение" и онези нещастници (Мюсюлманите) са толкова промити мозъци и жадуват да се дупят един зад друг пред фашистки диктатор който пирува с кървавите самоубийствени атентати и прославя онези които ги извършват в негово име.
Спасението идва за онези които се стремят към божественото, не онези които избират свещена книга от многото такива и робски я следва като робот. Нищо не е по-отвратително от гледката на прекланящите се маси от Християнски, Еврейски и Мюсюлмански андроиди вярвайки че са хора когато всъщност са по-скоро машини. Всеки който търси книга с инструкции жадува да бъде инструктиран. Това не е пътя към спасението. Спасението не се намира в книга с указания. Това което има значение е дали си живял правилния начин, с правилните приоритети и преди всичко си бил индивид а не просто машина. Отхвърлете всички свещени текстове. Отхвърлете всички месии. Бог е вътре във вас самите. Не ви трябва никой и нищо друго. Вие съдържате вашето собствено спасение. Праведните винаги се спасяват.
*****
Романът на Гьоте – Фауст (считан за най-значимия в модерната европейска литература) показва че Бог е толерантен към Фаустувските желания да разбере вселената. Бог няма нужда от църкви, свещени текстове и установени религии. Дори постъпка като тази да продадеш душата си на Дявола в търсене на божествената истина и познание е за предпочитане пред това да не правиш нищо духовно. Бог не наказва усилията, борбата и грешките. Той отхвърля онези които не предприемат стъпки към него. Онези които са пасивни и попиват лесните панацеи на фалшивите пророци. Онези които прекарват живота си сред древни прашни думи на "свещени" книги. Няма такива книги.Фауст за да учи и израства, знае че трябва да направи грешки и да върви по грешни пътеки. Именно от всички тези преживявания той достига способноста да разграничава между добро и зло, правилно и не правилно, егоистично и алтруистично. Ако сковано се беше придържал към нечии месиански инструкции както Християни, Мюсюлмаи и Евреи, той не би научил нищо. Хората позволяващи да бъдат водени от такива древни думи са автомати, роби, не способни на собствена мисъл. Какво кара такива хора да си помислят че Бог би се заинтерисувал по някакъв начин от тях след като единственото което знаят и могат е да следват някой друг?
Личност като Фауст винаги е за предпочитане пред немислещ робот който безумно е наизустил нечий чужди думи и никога не е пожелал или посмял да ги успори. Бог може да прости на онези съгрешили, стига все пак да са избрали пътя на добрината. Роботите не могат да избират. Те просто следват свойте програми. Бог не цени онези които са замаяни от "свещени" текстове. Представете си Земята след милион години. Не мислимо е дори че някой жив човек тогава би искал религиозните му разбирания и идеи да са базирани на текстове милиони години остарели. Те биха били безсмислени за него. Живота се развива, тече. Човечеството се развива. Религията се развива. Религията за да е значима трябва да е точната за своето време. Религия която е неспособна да се развива е вече мъртва религия. Християнството, Юдаизма и Исляма умряха много отдавна. Техните последователи са твърде глупави, слепи и промити мозъци за да го осъзнаят и разберат.
Концепцията "Грях за Спасение" е съвместима с гледната точка на Фауст. Всеки трябва да експериментира. Да предизвиква общоприетите , остарели правила и религии.
*****
Мюсюлманите с тяхното презрение към "неверниците" прехвърлят своите собствени съмнения във вярата си на други. Без да си дават сметка, мислят че ако избият всички неверници ще се оттърват от собствените си съмнения. Фанатичните Християнски кръстоносци са от същия сорт. Ловът на вещици в средновековна Европа, публичните процеси срещу тях в ранна Америка, Съветските братски съдилища по време на "комунизма" – всички те представляват отчаяан опит на "истински вярващите" да унищожат неверниците, но в крайна сметка никога не могат до край защото тази липса на вяра в собствените им постулати е вътре в самите тях. Най-големите ужаси обикновенно са вътрешни, не външни.
Има такива които казват че ужасите от миналото не могат да се случат сега но те са навсякъде, точно както преди. Войната с Тероризма, имигрантите, джебчиите, скитниците, просяците, циганите, наркоманите, бандите, обирджиите .... списъка с онези които демонизираме е безкраен. „Таблоидините“ вестници са психопатични в омразата им към "другите", "различните". Шокиращите "жълти новини" не правят друго освен да изливат отровата от собствените си сенки. Те нямат собствена представа и идентификация и не могат да кажат нищо конструктивно. Те са експерти в съставяне на образи на "враг", "зъл непознат", "хищника", "натрапника", заплахата от "другите".
Тълпата готова да линчува, пазаруващата тълпа, фанатичното "морално мнозинство", всички такива проектират своите колективни сенки върху техните жертви. Дейвид Айк и неговият вид оркестрират колективната сянка на анархо-капиталист-либералите. Истерията на "Движението за Истина" нараства пропорционално със всеки техен опроверган аргумент. Някой някога от това движение да е признал че е бил опроверган поне по една точка ? Тези същите хора проектират собствената си сянка върху Илюминати и Новия Световен Ред. Техния изкривен образ за Илюминати съществува само в техните представи.
Ако вярвате в дявола, ще бъдете решен да го намерите "някъде там" зада може да кажете – "Аз нали ти казах!". Винаги ще го намерите там, в собствената ви сянка която проектирате на други които след това ще преследвате за това че са зли, на страната на "дявола".
Цяла нация може да има колективна сянка. Нацистка Германия в стремежа си към Арийската чиста раса отхвърляше всичко което се отклоняваше от нейната дефиниция за руса, синеока северна перфекция. Безкрайни токсини бяха наляти в нацистката сянка която след това беше проектирана върху онези които не се вписваха в нацисткия идеал и по-конкретно евреите. Концентрационните лагери бяха построени от сянката. Те са жертвоприносните храмове на сянката.
Джеси Оуенс (американски чернокож атлет участвал в олимпийските игри през 1938 в нацистка Германия) е човек заслужаващ адмирации защото отиде в столицата на нацистка Германия и показа че нацистката идеология е очевадно фалшива печелейки четири златни медала.
Колкото до евреите – самите те сега са развили една огромна гротесктна сянка която проектират въру палестинците. В отговор – ислямската колективна сянка се проектира върху Израел и нейния помощник Америка, която пък влачи след себе си и европейските си съюзници. Западът тогава проектира своята колективна сянка върху исляма и така се въртим постоянно в един безспирен кръг начело със Сатаната и неговите властелини които оркестрират "великото" шоу на мрака. Живеем в дългата нощ на сенките и само ПРОСВЕТЛЕНИЕТО (Illumination) може да разпръсне тази тъмнина.
Жан Жак Русо написа че Император Калигула считал че или императорите са богове или хората са зверове. Как иначе би могла да се обясни безкрайната дистанция между тях ? Същата логика се използва и от Стария Световен Ред. Ако обикновените мъже и жени са хора, тогава водачите трябва да са богове в сравнение и съответно да бъдат почитани и възнаграждавани като такива. Ако те все пак са хора, то тогава обикновените хора трябва да са полу-животни които заслужават най-лошото отношение. И в двата случая финансовата бездна между тях трябва да се разшири възможно най-много.
И ние доброволно играем в тяхната игра. Издигаме "звездите" , "знаменитостите" и супер богатите до статус на богове. Те са героите на нашета култура, хората които бихме искали да бъдем. Ние мечтаем за техния лайфстайл, тяхната сила и влияние, тяхната слава и престиж. Ние сме в патологична връзка на зависимост от тях. Колкото повече крадат от нас и разширяват пропаста между нас и тях, толкова повече им се възхищаваме, толкова повече искаме това което те имат. Това е форма на синдрома Стокхолм – започваме да взимаме страната на нашите подтисници, онези които са отвлекли нашите умове и съзнание. Ние ги избираме да ни управляват. Не правим нищо да ги успорим. Позволяваме им да ни стъпкват.
Хората имаме архетип наречен "Аурум" (латинската дума за злато, въпреки че фалшиво злато би било по-подходящо). Този архетип представлява нашета жажда за личен земен рай. Нашата фантазирана версия за това кои сме, водещи идеален, златен живот. Колективно това представлява нашите идеи за приказни "златни времена" от миналото, дните от Райската градина, Шангри ла, Камелот и т.н.т. Проектираме го върху други, върху онези на които имат и които самите ние искаме да бъдем. Те за златните хора и ние бихме дали всичко за да сме като тях. Ние ги героизираме и им се кланяме, обичаме ги. Ще им дадем каквото поискат от нас. Рекламната индустрия неуморно експлоатира тази странна мания, обсесия, тази душевна болест спрямо "звездите" и "знаменитостите" която наранява толкова много от нас.
Има такива които казват че ужасите от миналото не могат да се случат сега но те са навсякъде, точно както преди. Войната с Тероризма, имигрантите, джебчиите, скитниците, просяците, циганите, наркоманите, бандите, обирджиите .... списъка с онези които демонизираме е безкраен. „Таблоидините“ вестници са психопатични в омразата им към "другите", "различните". Шокиращите "жълти новини" не правят друго освен да изливат отровата от собствените си сенки. Те нямат собствена представа и идентификация и не могат да кажат нищо конструктивно. Те са експерти в съставяне на образи на "враг", "зъл непознат", "хищника", "натрапника", заплахата от "другите".
Тълпата готова да линчува, пазаруващата тълпа, фанатичното "морално мнозинство", всички такива проектират своите колективни сенки върху техните жертви. Дейвид Айк и неговият вид оркестрират колективната сянка на анархо-капиталист-либералите. Истерията на "Движението за Истина" нараства пропорционално със всеки техен опроверган аргумент. Някой някога от това движение да е признал че е бил опроверган поне по една точка ? Тези същите хора проектират собствената си сянка върху Илюминати и Новия Световен Ред. Техния изкривен образ за Илюминати съществува само в техните представи.
Ако вярвате в дявола, ще бъдете решен да го намерите "някъде там" зада може да кажете – "Аз нали ти казах!". Винаги ще го намерите там, в собствената ви сянка която проектирате на други които след това ще преследвате за това че са зли, на страната на "дявола".
Цяла нация може да има колективна сянка. Нацистка Германия в стремежа си към Арийската чиста раса отхвърляше всичко което се отклоняваше от нейната дефиниция за руса, синеока северна перфекция. Безкрайни токсини бяха наляти в нацистката сянка която след това беше проектирана върху онези които не се вписваха в нацисткия идеал и по-конкретно евреите. Концентрационните лагери бяха построени от сянката. Те са жертвоприносните храмове на сянката.
Джеси Оуенс (американски чернокож атлет участвал в олимпийските игри през 1938 в нацистка Германия) е човек заслужаващ адмирации защото отиде в столицата на нацистка Германия и показа че нацистката идеология е очевадно фалшива печелейки четири златни медала.
Колкото до евреите – самите те сега са развили една огромна гротесктна сянка която проектират въру палестинците. В отговор – ислямската колективна сянка се проектира върху Израел и нейния помощник Америка, която пък влачи след себе си и европейските си съюзници. Западът тогава проектира своята колективна сянка върху исляма и така се въртим постоянно в един безспирен кръг начело със Сатаната и неговите властелини които оркестрират "великото" шоу на мрака. Живеем в дългата нощ на сенките и само ПРОСВЕТЛЕНИЕТО (Illumination) може да разпръсне тази тъмнина.
Жан Жак Русо написа че Император Калигула считал че или императорите са богове или хората са зверове. Как иначе би могла да се обясни безкрайната дистанция между тях ? Същата логика се използва и от Стария Световен Ред. Ако обикновените мъже и жени са хора, тогава водачите трябва да са богове в сравнение и съответно да бъдат почитани и възнаграждавани като такива. Ако те все пак са хора, то тогава обикновените хора трябва да са полу-животни които заслужават най-лошото отношение. И в двата случая финансовата бездна между тях трябва да се разшири възможно най-много.
И ние доброволно играем в тяхната игра. Издигаме "звездите" , "знаменитостите" и супер богатите до статус на богове. Те са героите на нашета култура, хората които бихме искали да бъдем. Ние мечтаем за техния лайфстайл, тяхната сила и влияние, тяхната слава и престиж. Ние сме в патологична връзка на зависимост от тях. Колкото повече крадат от нас и разширяват пропаста между нас и тях, толкова повече им се възхищаваме, толкова повече искаме това което те имат. Това е форма на синдрома Стокхолм – започваме да взимаме страната на нашите подтисници, онези които са отвлекли нашите умове и съзнание. Ние ги избираме да ни управляват. Не правим нищо да ги успорим. Позволяваме им да ни стъпкват.
Хората имаме архетип наречен "Аурум" (латинската дума за злато, въпреки че фалшиво злато би било по-подходящо). Този архетип представлява нашета жажда за личен земен рай. Нашата фантазирана версия за това кои сме, водещи идеален, златен живот. Колективно това представлява нашите идеи за приказни "златни времена" от миналото, дните от Райската градина, Шангри ла, Камелот и т.н.т. Проектираме го върху други, върху онези на които имат и които самите ние искаме да бъдем. Те за златните хора и ние бихме дали всичко за да сме като тях. Ние ги героизираме и им се кланяме, обичаме ги. Ще им дадем каквото поискат от нас. Рекламната индустрия неуморно експлоатира тази странна мания, обсесия, тази душевна болест спрямо "звездите" и "знаменитостите" която наранява толкова много от нас.
*****
"Грях за спасение" е техника използвана за отпускане на натрупано напрежение.
Целия свят има нужда от грях за спасение.
Юнг разбрал че онези които не са се изправили лице в лице със своята сянка, не са овладели в дълбочина нейното съдържание са отворени към катастрофални проекции на техните лични сенки. Хора които са обсебени с "грях" , които проповядват безкрайни заповеди, правила и ограничения са онези които подтискат своите лични греховни качества в вкарвайки ги по този начин дълбоко в подсъзнанието си, след което ги приписват на други хора. Когато чуете евенгелист разпенено да назидава и "проповядва" норми и правила касаещи избягване на греха, приемете го с погнуса защото знайте че подсъзнанието на такъв човек е пълно с перверзия и някой някъде със сигурност ще страда заради това.
Юнг сметнал че съвършенството което се приписвало на Христос било проблем. Такова съвършенство е обречено да предизвика свойта противоположност - Антихриста.
Това е психологичен закон твърди той , който обяснява защо има такова очакване у християнските фундаменталисти за пристигането на Антихриста. Това е съдържанието на тяхната собствена сянка. Сянка за която са направили толкова много да подтиснат и която започва да се проявява. Тези хора не са здравословни, завършени индивиди. Не са се справили със собствената си сянка.
Колкото по-ограничаващо и привързано към правила е едно общество – толкова по-голяма е неговата сянка. Най-лицемерните, двулични и покварени общества винаги са били онези които трвърдят че са най-морални. Викторианска Британия на повърхноста беше модел на християнска нравственост, честност и неподкупност. Под фасадата обаче се вихреше проституция, морален упадък и експлоатация. "Добри" Християни – мъже и жени, се отнасяха с милиони други бедни хора като със полу-животни.
Съвременна Америка се обявява за световната супер сила а в същото време огромна част от собственото и население живее в окаяна бедност и мизерия. Урагана Катрина и разрушението което нанесе на Ню Орлийнс разкри скритата страна на Америка, истинското лице на Америка, портретът на Дориан Грей (от романа на Оскар Уайлд), страна която правителството никога не показва на света. Президента Обама е просто последният безсилен опит да се прикрие реалноста. Обещаващ промяна, работни места, равенство, докато неговият кабинет е съставен от това което дори с Буш младши не си позволиха толкова явно – изцяло съставен от бивши и настоящи "господари" на Уол Стрийт. Онези които предизвикаха световната финансова криза и не понесоха никаква отговорност, сега се явяват като наши спасители.
"Освободеното" Фейсбук общество може също да има своята собствена сянка. Онези които не са част от Фейсбук манталитета са окачествявани като губещи, самотници, смотаняци, странници, назадничави и т.н.т. Те са "не-готини". Всъщност това което Фейсбук в действителност разкрива е че "Фейсбук поколението" живее в ужас от липсата на социален живот и липсата на приятели. Съставят си дълги списъци с фалшиви приятели, виртуални приятели, цифрови приятели... всички - за да ги накарат да се чувстват по-малко самотни. В същото време тяхното притеснение расте защото са напълно наясно колко изкуствени, неуловими и преходни са тези връзки.
Целия свят има нужда от грях за спасение.
Юнг разбрал че онези които не са се изправили лице в лице със своята сянка, не са овладели в дълбочина нейното съдържание са отворени към катастрофални проекции на техните лични сенки. Хора които са обсебени с "грях" , които проповядват безкрайни заповеди, правила и ограничения са онези които подтискат своите лични греховни качества в вкарвайки ги по този начин дълбоко в подсъзнанието си, след което ги приписват на други хора. Когато чуете евенгелист разпенено да назидава и "проповядва" норми и правила касаещи избягване на греха, приемете го с погнуса защото знайте че подсъзнанието на такъв човек е пълно с перверзия и някой някъде със сигурност ще страда заради това.
Юнг сметнал че съвършенството което се приписвало на Христос било проблем. Такова съвършенство е обречено да предизвика свойта противоположност - Антихриста.
Това е психологичен закон твърди той , който обяснява защо има такова очакване у християнските фундаменталисти за пристигането на Антихриста. Това е съдържанието на тяхната собствена сянка. Сянка за която са направили толкова много да подтиснат и която започва да се проявява. Тези хора не са здравословни, завършени индивиди. Не са се справили със собствената си сянка.
Колкото по-ограничаващо и привързано към правила е едно общество – толкова по-голяма е неговата сянка. Най-лицемерните, двулични и покварени общества винаги са били онези които трвърдят че са най-морални. Викторианска Британия на повърхноста беше модел на християнска нравственост, честност и неподкупност. Под фасадата обаче се вихреше проституция, морален упадък и експлоатация. "Добри" Християни – мъже и жени, се отнасяха с милиони други бедни хора като със полу-животни.
Съвременна Америка се обявява за световната супер сила а в същото време огромна част от собственото и население живее в окаяна бедност и мизерия. Урагана Катрина и разрушението което нанесе на Ню Орлийнс разкри скритата страна на Америка, истинското лице на Америка, портретът на Дориан Грей (от романа на Оскар Уайлд), страна която правителството никога не показва на света. Президента Обама е просто последният безсилен опит да се прикрие реалноста. Обещаващ промяна, работни места, равенство, докато неговият кабинет е съставен от това което дори с Буш младши не си позволиха толкова явно – изцяло съставен от бивши и настоящи "господари" на Уол Стрийт. Онези които предизвикаха световната финансова криза и не понесоха никаква отговорност, сега се явяват като наши спасители.
"Освободеното" Фейсбук общество може също да има своята собствена сянка. Онези които не са част от Фейсбук манталитета са окачествявани като губещи, самотници, смотаняци, странници, назадничави и т.н.т. Те са "не-готини". Всъщност това което Фейсбук в действителност разкрива е че "Фейсбук поколението" живее в ужас от липсата на социален живот и липсата на приятели. Съставят си дълги списъци с фалшиви приятели, виртуални приятели, цифрови приятели... всички - за да ги накарат да се чувстват по-малко самотни. В същото време тяхното притеснение расте защото са напълно наясно колко изкуствени, неуловими и преходни са тези връзки.
*****
Ницше презира Християните защото те мразят човешката природа. Секса за Християните е върховен грях. Удоволствието е неприемливо. Алкохола е питие на Дявола. Християните отричат своите желания, пренебрегват ги, унищожават ги.
Но също и мюсюлманите и евреите. И всички източни религии до определена степен отхвърлят много от тези чисто човешки нужди и желания.
Ницше в същото време обаче презира и онези които се впускат необуздано в задоволяването на всяко свое желание и се предават на всяко изкушение. Сублимация е неговият отговор на тези два проблема. Човечеството може да се издигне превръщайки тези примитивни нужди и желания в по-висши стремежи – изкуство, философия, наука, творчество. Подтискане и унищожаване на страстите не е добро. Нито отдаването изцяло на тях. Те трябва "алхимично" да бъдат трансформирани от базови желания в благородни такива. Физичното трябва да стане духовно злато.
Ницше се възхищава на древните гърци защото те са имали големи Дионисиеви фестивали с които са почитали секса и алкохола и са се отдавали на тях. В останалото време, задоволили до голяма степен тези старсти, са могли да се посветят на великата култура която са сътворили и с която са известни. Не е ли това от което имаме нужда ? Нови Дионисиеви фестивали няколко пъти в годината – Грях за Спасение. Да изкараме всичко навън, така че то повече да не ни преследва. Тогава може да търсим пренасочване на нашите страсти към по-висши цели. Обратно на Християнската самоомраза. Обратното на безкрайната разюзданост. Периодични излишъци позволяващи между тях продължителна творческа страст.
Самомразците и грях-обсебените създават чудовищни сенки които жадуват разврат и необузданост. Онези които прекаляват само с физическите удоволствия създават свои невротични, параноидни сенки които ги оковават във вечно подчинение в стремежа си да ги задоволяват . И двете крайности са опасни. Сублимация – средния път е това в което се крие баланса, хармонията и креативноста.
Ницше защитава съюз между Дионисиевите и Аполониевите сили. Дионисий осигурява груповия екстаз и опиянение. Аполон осигурява размишлението, изкуството и съществените причини за културния индивид. Баланса се постига когато Аполон впрегне и обуздае Дионисий.
Но също и мюсюлманите и евреите. И всички източни религии до определена степен отхвърлят много от тези чисто човешки нужди и желания.
Ницше в същото време обаче презира и онези които се впускат необуздано в задоволяването на всяко свое желание и се предават на всяко изкушение. Сублимация е неговият отговор на тези два проблема. Човечеството може да се издигне превръщайки тези примитивни нужди и желания в по-висши стремежи – изкуство, философия, наука, творчество. Подтискане и унищожаване на страстите не е добро. Нито отдаването изцяло на тях. Те трябва "алхимично" да бъдат трансформирани от базови желания в благородни такива. Физичното трябва да стане духовно злато.
Ницше се възхищава на древните гърци защото те са имали големи Дионисиеви фестивали с които са почитали секса и алкохола и са се отдавали на тях. В останалото време, задоволили до голяма степен тези старсти, са могли да се посветят на великата култура която са сътворили и с която са известни. Не е ли това от което имаме нужда ? Нови Дионисиеви фестивали няколко пъти в годината – Грях за Спасение. Да изкараме всичко навън, така че то повече да не ни преследва. Тогава може да търсим пренасочване на нашите страсти към по-висши цели. Обратно на Християнската самоомраза. Обратното на безкрайната разюзданост. Периодични излишъци позволяващи между тях продължителна творческа страст.
Самомразците и грях-обсебените създават чудовищни сенки които жадуват разврат и необузданост. Онези които прекаляват само с физическите удоволствия създават свои невротични, параноидни сенки които ги оковават във вечно подчинение в стремежа си да ги задоволяват . И двете крайности са опасни. Сублимация – средния път е това в което се крие баланса, хармонията и креативноста.
Ницше защитава съюз между Дионисиевите и Аполониевите сили. Дионисий осигурява груповия екстаз и опиянение. Аполон осигурява размишлението, изкуството и съществените причини за културния индивид. Баланса се постига когато Аполон впрегне и обуздае Дионисий.
*****
Много хора, най-вече хората на "вярата" се носят по течението на живота в състояние на змаяност. Приемайки нещата за даденост. Никога не успорват силите. Прекарвайки времето си в безкрайни тривиални занимания. Часовника не спира и те няма какво да покажат за времето си прекарано на земята. На техните надгробни камъни бихте могли да напишете - "Аз гледах всяко шоу на Американски идол". Кой достоен човек би искал този епитаф над гроба си ? Това ли е всичко което един човешки живот трябва да представлява – гледане на боклуци по телевизията ? И да, ако проследите животите на огромната част от хората, ще видите че гледането на телевизия, играта на компютърни игри, прекарване на часове във Фейсбук, купуването на всякакви джаджи и яденето на бърза и вредна храна е начина по който са избрали да прекарват свободното си време. Как прекарваш свободното си време определя какъв си и повечето хора по този начин са духовно и интелектуално мъртви.
Във Великобритания, една от водещите световни нации, големият обществен спор е дали да гледаш Come Dancing или X-Factor в Събота вечер тъй като двете предавания се застъпват в едно и също време по две различни телевизии. Британия е смешна нация. Няма нищо "ВЕЛИКО"британия в нея.
Конспиративните теоретици говорят за ужасите на Новия Световен Ред, или за Едно Световно Правителство или за каквото и да е там, сякаш някакъв голям кошмар ще настъпи в бъдещето. Но кошмарът е вече тук. Кое би било по-лошо от този зомби свят който по настоящем обитаваме ?
Триумфът на Стария Световен Ред е вече близо до завършек. Това което виждаме навсякъде около нас е тяхната визия за това как трябва да са нещата. Капиталистическа демокрация – "свободата" да пазаруваш, възможноста да пропиляваш свободното си време в затъпяващи дейности, "свободата" да избираш предварително и внимателно подбрани кандидати които ти обещават да ти дадат повече от това което си бил мозъчно промит да мислиш че искаш. Това подържа Сатанинския контрол.
На тях не им трябват войници, микрочипове в главата, концентрационни лагери или каквито и други параноидни фантазии за да контролират хората. Те знаят великата и проста истина как да манипулират хората – дай им да вършат безинтересна и монотонна работа през по-голямата част от седмицата, след това им дай безкрайни начини да си пропиляват времето когато не са на работа. Резултата ? Население от зомбита. Лековерни, податливи на обработка, смирени, покорни, без посока и заслепени от блясъка. Не способни, нито мотивирани да се противопоставят.
Във Великобритания, една от водещите световни нации, големият обществен спор е дали да гледаш Come Dancing или X-Factor в Събота вечер тъй като двете предавания се застъпват в едно и също време по две различни телевизии. Британия е смешна нация. Няма нищо "ВЕЛИКО"британия в нея.
Конспиративните теоретици говорят за ужасите на Новия Световен Ред, или за Едно Световно Правителство или за каквото и да е там, сякаш някакъв голям кошмар ще настъпи в бъдещето. Но кошмарът е вече тук. Кое би било по-лошо от този зомби свят който по настоящем обитаваме ?
Триумфът на Стария Световен Ред е вече близо до завършек. Това което виждаме навсякъде около нас е тяхната визия за това как трябва да са нещата. Капиталистическа демокрация – "свободата" да пазаруваш, възможноста да пропиляваш свободното си време в затъпяващи дейности, "свободата" да избираш предварително и внимателно подбрани кандидати които ти обещават да ти дадат повече от това което си бил мозъчно промит да мислиш че искаш. Това подържа Сатанинския контрол.
На тях не им трябват войници, микрочипове в главата, концентрационни лагери или каквито и други параноидни фантазии за да контролират хората. Те знаят великата и проста истина как да манипулират хората – дай им да вършат безинтересна и монотонна работа през по-голямата част от седмицата, след това им дай безкрайни начини да си пропиляват времето когато не са на работа. Резултата ? Население от зомбита. Лековерни, податливи на обработка, смирени, покорни, без посока и заслепени от блясъка. Не способни, нито мотивирани да се противопоставят.
– Да започнем ли революция ? – Питаме ние.
– Не благодаря! Предпочитаме да гледаме Американски идол и да ядем пуканки. - Казват те.
Това е днешният свят.
– Не благодаря! Предпочитаме да гледаме Американски идол и да ядем пуканки. - Казват те.
Това е днешният свят.
*****
Смайваща истина е че повечето последователи на религии нямат истинско разбиране за това в което твърдят че вярват. Ако обикновенния Християнин бъде въвлечен в дебат около безбройните древни ереси които са смачкани една по една от Никейския събор и в последствие от църквата, той почти със сигурност ще открие че самия той е еретик. Причината за това е че ересите осигуряват логическа и разрушаваща критика на централните догми и вярвания на Християнската теология и никога не са били опровергани по какъвто и да е смислен начин. Няколко примера ще го покажат.
Арианската ерес твърди че Бог синът не може да е същия като Бог бащата защото по дефиниция бащата предхожда синът. Ако махнем всичките научнофантастични парадокси, има само един такъв случай в който бащата не предхожда синът и това е Християнската концепция за Троицата.
Аурус никога не бил опроверган. Той просто загубил от мнозинството при гласуването на Никейския събор целящ да установи Християнската "отодоксалност". При положение че синът Бог умира на кръста и все пак по някакъв мистериозен начин е и едновременно Бог бащата и Светия Дух, това означава че Бог като цяло е умрял в една точка от историята на вселената. Това би изненадало много хора, но не и Ницше.
Еретика Несторий пък считал че Дева Мария не може да бъде обявена за Божията майка защото смъртен не може да роди Бог. Отново, той не бил опроверган а просто загубил от мнозинството при гласуването на църковния събор. Разбира се Мария трябвало да бъде девствена защото иначе Бог щял да бъде резултат от сексуален акт между двама греховни смъртника. Също така самата Мария трябвало да не бъде грешница, да бъде свободна от първичния "грях" който всички Християни носят, защото Бог не би могъл да има "греховна" кръв течаща във вените му приживе, наследена от пребиваването му в утробата на Мария. Следователно Мария трябвало да бъде различна от всички останали човешки същества. Тя била "неопетнената" концепция, тоест – Бог е създал свободна от първичния грях когато е била зачевана. Но как ? И между какви и кои, нямащи първичния грях ? Така може да проследяваме до безкрайност нейният "безгреховен" произход.
Все пак обаче, със закъснение, в определена степен идеите на Несторий намират някакво присъствие у Протестанството касаещо значимоста на Мария, точно както при Несторий.
В този материал ще ви покажем няколко начина по които Християните, Евреите и Мюсюлманите се провалят в разбирането си на техните собствени религии и как същото важи и за Хиндуизма. Хиндуизма е богата и комплексна но фундаментално грешна религия. Онези които са нямали много контакт с нея, могат да намерят встъпление и критика за нея също на следващите страници...
Арианската ерес твърди че Бог синът не може да е същия като Бог бащата защото по дефиниция бащата предхожда синът. Ако махнем всичките научнофантастични парадокси, има само един такъв случай в който бащата не предхожда синът и това е Християнската концепция за Троицата.
Аурус никога не бил опроверган. Той просто загубил от мнозинството при гласуването на Никейския събор целящ да установи Християнската "отодоксалност". При положение че синът Бог умира на кръста и все пак по някакъв мистериозен начин е и едновременно Бог бащата и Светия Дух, това означава че Бог като цяло е умрял в една точка от историята на вселената. Това би изненадало много хора, но не и Ницше.
Еретика Несторий пък считал че Дева Мария не може да бъде обявена за Божията майка защото смъртен не може да роди Бог. Отново, той не бил опроверган а просто загубил от мнозинството при гласуването на църковния събор. Разбира се Мария трябвало да бъде девствена защото иначе Бог щял да бъде резултат от сексуален акт между двама греховни смъртника. Също така самата Мария трябвало да не бъде грешница, да бъде свободна от първичния "грях" който всички Християни носят, защото Бог не би могъл да има "греховна" кръв течаща във вените му приживе, наследена от пребиваването му в утробата на Мария. Следователно Мария трябвало да бъде различна от всички останали човешки същества. Тя била "неопетнената" концепция, тоест – Бог е създал свободна от първичния грях когато е била зачевана. Но как ? И между какви и кои, нямащи първичния грях ? Така може да проследяваме до безкрайност нейният "безгреховен" произход.
Все пак обаче, със закъснение, в определена степен идеите на Несторий намират някакво присъствие у Протестанството касаещо значимоста на Мария, точно както при Несторий.
В този материал ще ви покажем няколко начина по които Християните, Евреите и Мюсюлманите се провалят в разбирането си на техните собствени религии и как същото важи и за Хиндуизма. Хиндуизма е богата и комплексна но фундаментално грешна религия. Онези които са нямали много контакт с нея, могат да намерят встъпление и критика за нея също на следващите страници...
*****
