Източник: http://armageddonconspiracy.co.uk/index.htm
Една от най-закодираните книги в световната история е Библията. За съжаление, въпреки че повечето хора на Запад притежават копие, малко всъщност са я чели. Ако бяха, щяха да разберат че са чели потресаващо обяснение как Сатаната е успял да наложи преклонение към себе си като към Бог. Няма по изключително нещо от това госпелът на Сатаната да се чете гръмко в църкви и синагоги по цял свят и „вярващите“ да викат Алелуя! Считат че са по пътя към спасението но на практика проклятието е там на където са се запътили.
Ще ви покажем някои проблясъци от някои от истинските събития които са замаскирани в Стария Завет, но ви насърчаваме сами да ги прочетете в Библията. Когато стигнете до края, ще усетите истинския, серен мирис на Дявола.
Авраам
Авраам е патриарха на Юдаизма, Християнството и Исляма. Предвид насилствената история на тези три религии, вероятно няма друга личност с толкова кръв по ръцете си както Авраам. Спомнете си че това е онзи психопат който бе готов да отдаде в жертвопиношение своя собствен син на своето божество. Кой здравомислещ човек би искал да почита Бога на този луд човек?
Разбира се обаче, има една скрита тайна в опита на Авраам да извърши това ритуално жертвоприношение и тя е : Исаак изобщо не е негов син. Още по забележително е истинската самоличност на истинския баща на Исаак.
Ако прочетете глави 12 и 20 от Битие, ще видите че на два пъти Авраам се преструва на брата на иначе красивата си жена Сара (и полу-сестра), с цел да я предложи на богати и властни мъже. В единия случай не на кой да е ами на самия египетски Фараон, а в другия случай на по-ниско стоящият цар наречен Абимелех. Едва ли някой би преписал достойнство, чест, благородство, кураж и справедливост на Авраам. Той е олицетворение на своя мрачен, злокобен „Бог“. Жалката му страхлива защита е че е направил това само за да спаси своя собствен живот. Това е човека толкова възвеличан от Евреи, Християни и Мюсюлмани. Това говори много за тези хора и техните вярвания. Авраам е първия в света възвеличан сводник който кара жена си да проституира за да се замогне. И в двата случая това му носи все повече богатства.
Забележете че Сара е почитана като образец за добродетел. Тя е била неплодородна и за да има Авраам все пак деца, тя му е предложила Хагар – нейната прислужница като втора съпруга. Забележете че Сара е била достатъчно богата за да има лична прислужница и е допускала полигамия. Забележете също така че Хагар обикновено се определя като дъщеря на Фараона.
Авраам и Хагар имат син наречен Ишмаел (Исмаил – от който Мюсюлманите считат че водят своето начало в най-ранни времена). Ето какво казва Битие 16:12 за Ишмаел: „Той ще бъде между човеците като див осел, ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички - против него, ще живее пред лицето на всичките си братя“. Дали това не предопределя дългия конфликт между Евреи и Мюсюлмани, и изключителното насилие което често се свързва с Исляма и доктрината му за Джихад (Свещена война)?
Като по чудо, на 90 годишна възраст (Авраам е бил на 100??) яловата Сара внезапно става плодородна и ражда Исаак (според Битие). Истината обаче разбира се е следната: Сара никога не е била неплодородна. Тя ражда Исаак на много по-ранна възраст, и неговият баща е самият Фараон на Египет.
Синът на Авраам - Ишмаел е син на дъщерята на Фараона – Хагар. Докато доведеният му син Исаак е сина на самия Фараон. Авраам е тясно свързан с египетското кралско семейство. Исаак и Ишмаел - двамата имат египетската кралска кръв във вените си. Авраам и Сара не са скромните номади според наложения от Библията образ. По-скоро Авраам е регионалния губернатор (владетел) на египетската империя, патриарх на елитно семейство и близък на Фараона.
Това е ключово за разбирането на няколкото иначе озадачаващи събития от Библията. Библията е разказ за елитна старо-еврейска фамилия която е имала и има до ден днешен огромно и пагубно влияние над света.
Египет е бил значително време под управлението на „Hyksos“ (чуждестранни владетели) от Севера (включително земята на Ханаан/Канаан). Двамата – Фараона и Авраам са „Hyksos“. „Hyksos“ често са изобразявани като носещи плащеници от „много цветове“.
Синът на Авраам – Ишмаел от фараонската дъщеря Хагар е имал предимство пред Исаак заради кралската кръвната линия която също като еврейството се предава по майчина линия. Освен това Ишмаел е собствена кръв и плът от Авраам, за разлика от Исаак. Авраам считал Исаак – сина на Фараона като заплаха която трябвало да се елиминира. Авраам завел Исаак до уреченото място където трябвало да направи жертвоприношението на своя си Бог но бил разубеден от Сара която го умолявала. В Стария Завет истината е обърната наопаки, казвайки че Исаак бил предпочитаният син на Авраам а не Ишмаел, като по този начин историята става необяснима и невероятна.
Що се отнася до племенника на Авраам – Лот, той предложил двете си девствени дъщери на хората от Содом с думите (Битие19:8): „Ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате...“. „Бог“ по-късно унищожил Содом и Гомор но нямал никакъв проблем да запази живота на този зъл човек Лот който предложил собствените си девствени дъщери за изнасилвания. По-късно Лот и двете му дъщери извършили кръвосмешение и всяка му родила син (Битие 19:30-60).
Исаак отгледал Исав и Иаков, и скоро настъпил братски раздор между тях (Битие 25:27-34). Тези редове прикриват истината че Исав е подложен на бедност и глад от Яков, който след това настоял Исав (първородния син на Исаак) да предостъпи първородното си право на наследство на богатството на баща си Исаак, който пък го наследява от Авраам.
Иаков по-късно е наречен „Израел“, тоест този отблъскващ човек е истинския баща на израелската нация. Той, Авраам и Лот са трима от най-мерзките и отблъскващи характери в историята. Истински Сатанински триумвират.
Иаков (Израел) имал дванайсет синове и една дъщеря от двете си съпруги Лия и Рахел и техните лични прислужнички Бела (Bilhah) и Зелфа (Zilpah), които също станали негови съпруги, точно както Хагар станала допълнителна съпруга на Авраам.
Братска борба отново избухнала и ни се казва че единият брат (Йосиф) е продаден в робство в Египет от ревнивите си братя. Йосиф с неговата плащеница от много цветове (показваща неговото Hyksos наследство), крайно невероятно се издига от статут на презрян роб до главен министър на Фараона и практически управник на Египет. Тази трансформация е сякаш африкански роб от памучните плантации в ранните години на 19ти век в Америка да се издигне до Президент, тоест това е не възможна версия от събития.
Истинската история е че Йосиф е част от изключително наследствено и влиятелно семеиство с най-близки връзки до египетското кралско семейство и следователно не трябва да ни изненадва че се е издигнал до степен съветник на фараона. Той е отгледан за това.
Йосиф направил своето семейство губернатори на земята Гошен в Египет, подарена му от фараона за неговата вярна служба. Гошен бил пълен с Hebrews (старо-евреи) и Канаити/Ханаити лоялни към Hyksos династията.
Тази династия обаче била отхвърлена в един момент и влиянието на Авраамовата фамилия претърпяло рязък спад. Новият управляващ режим в Египет нямал доверие и мразел онези които подкрепяли Hyksos-Фараоните. В Изход 1:8-14 четем:
8. И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,
9. И рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас;
10. Да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.
11. И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол).
12. Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове.
13. И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят
14. И правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.
С други думи, Евреите прежияли катастрофален обрат на съдбата когато династията от Фараони която ги издигнала била свалена. Новата династия светкавично прочистила Еврейското влияние и ги подчинила в робство.
Елитното Авраамово семейство загубило всичко което имали, всичките привилегии на които се наслаждавали, всичката огромна сила и влияние които държали. И въпреки това, с тях все още не било свършено. Въпреки че нямали видимо богатство, те криели голямо съкровище. Установили тайно общество, финансирано от това съкровище, чиято цел била да работи за деня когато ще възвърнат предишната си слава.
Въпреки че били политеисти, както всички Евреи от онова време, в тяхното отчаяние и желание за мъст, те се обърнали още повече към едно конкретно божество, техния дивашки Бог на войната – Яхве. Бог на гръмотевици и светкавици, на вулкани и бури, разярен Бог, Бог на омразата и разрухата, на безграничното насилие и отмъстителност. Не друг а самият Сатана.
Това древно общество е първото въплащение на Братството на Сенките. Тяхната задача – да се прикрият в сенките докато дойде време когато ще се появят отново на открито за да управляват земята.
В крайна сметка успели да внедрят един от техните в най-високата възможна позиция – главен министър на Фараона, точно както бил Йосиф. Въпросната личност е (Yuya) а Фараона бил Аменхотеп III. Някои изследователи считат че Yuya и Йосиф са една и съща фигура на основанието че Yuya е израстнал на власт по време когато Евреите са били роби, но на практика никой открит Евреин не би бил допуснат във вътрешните кръгове на Фараона. Знаело се е че Yuya не е египтянин. Той твърдял че е от Асирия. Фактически е бил прикрит Евреин.
Дъщерята на Yuya – Tiye се жени за фараона и едно от техните деца е вероятно най-загадъчния фараон в египетската история – Аменхотеп IV, по-познат на историята като Ехнатон, първият монотеист, по-късно заклеймен като еретик. Историка Хенри Бристед описва Ехнатон като „първият индивид в историята“. Той е съпругът на Нефертити , една от най-славните красавици на всички времена, и неговия син и наследник (от друга съпруга) е момчето Фараон Тутанкатен, познат на света като Тутанкамон от бляскавата гробница.
Yuya бил монолатрист, тоест той приемал и почитал и много други божества но постоянно и последователно се кланял само на едно – Яхве. Дъщеря му Tiye предала неговите вярвания на сина и Ехнатон и наблягането на само един Бог довело Ехнатон да стане изключителен монотеист който отхвърлил всички други божества за сметка на едино определено.
Ехнатон обаче не бил повлиян от вярванията в Яхве. Вместо него, почитал Богът на Светлината, представян като слънчевия диск – Атен. Това е продължение на стария култ към Бога Слънце Ра, центриран в Хелиополис – „града на светлината“. Ра бил комбиниран с Амон (скритият) превръщайки се във великия Бог Амон Ра. Огромен комплекс от храмове бил построен в Карнак за почитането на Амон Ра, неговата съпруга Мут и техния син Хонсу. Власта на свещенниците на Амон Ра съперничела на власта на Фараона (точно както по-късно, силата на Еврейските свещенници съперничила на Еврейските царе).
Ехнатон започнал строеж на нова столица наречена Ехнатотен с велики храмове на Атен в Амарна. Свещенниците в Карнак и Хелиополис били възмутени от новия режим и търсели как да го саботират.
Малко преди смърта си през 1939, великият Еврейски психолог Зигмунд Фройд пише една от най-революционните книги на миналия век. В „Моисей и Монотеизъм“, Фройд твърди че Моисей е бил египетски благородник на служба при Ехнатон, означавайки че най-великия от всички Евреи е всъщност египтянин а не Евреин. Факт който следващите Евреи са крайно решени да погребат завинаги.
Други твърдят че Мойсей е по-възрастния брат на Ехнатон, коронования принц Тутмос, който или е умрял преди баща си Аменхотеп III или е прогонен в немилост и изчезнал от официалната история. Ахмед Осман твърди че Моисей е самият Ехнатон, което ще значи че Тутмос е Аарон – по-големият брат на Моисей. Осман също твърди че Тутанкамон е Исус Христос, което не е чак толкова нелепо колкото звучи.
Всъщност Фройд е прав. Моисей е Тутмос – лоялен и способен египетски генерал и член на голямото египетско царско семейство/фамилия. За своята служба Тутмос е бил направен губернатор на периферната провинция Гошен с нейното голямо робско население от Евреи и семитски наследници на които той налага ревностно новата религия на Атен. Неговия по-голям брат който света познава като Аарон (въпреки че и той имал египетско име) бил висшия свещенник на Атен в Гошен.
Царуването на Ехнатон било вгорчено от епидемия от остра чума, мор и глад. Египетските свещенници на старите богове и обикновенните хора отдавали тези болести като пряко следствие от отхвърлянето на традиционните богове от Ехнатон. Смъртоносен грип, детски паралич и бубонна чума вероятно се разразили в един период от време, много вероятно това да са и първите такива случаи на тези болести. Смърта на толкова много хора довела до изоставянето на нивите и полята не засяти и не обрани. Много животни също загинали заради чумата. Ужасяващ глад настъпил.
Бунтът срещу Ехнатон се рзаразил толкова че той бил принуден да избяга в изгнание. Неговото отстраняване довело хаотичен и не стабилен период в египетската история. Всички негови свещенници и лоялни генерали били прогонени заедно с него, включително Моисей и Аарон.
Здравето на Ехнатон се влошило от травмите които получил (а и по принцип бил болнав човек), плюс сломеният му дух от отричането на хората му от неговия Бог, умрял скоро след това. Той обаче дал своя царски скиптър на Тутмос (Моисей), провъзгласявайки го за негов наследник.
В Египет синът на Ехнатон - Тутанкамон бил провъзгласен за Фараон след като бил принуден да се отрече от Атен. „Атен“ било махнато от оригиналното му Тутанкатен.
Прогонването
Една от най-големите лъжи в историята е че Еврейските роби от Гошен били освободени от Моисей и им било позволено да напуснат Египет от Фараона, съкрушен от десетте напасти изпратени му от Яхве. Всичко около тази история е абсурдно. Ако египтяните били сериозно атакувани от „бога“ на еврейските роби, не биха се поколебали да избият и последния от тези роби. Напастите не се споменават в никой египетски исторически документ. Няма нищо за стотици хиляди новородени египетски деца които да са били систематично убити в една унищожителна нощ от ужасяваща, свръхестествена сила. Събитие което със сигурност щеше да бъде незабравимо и запечатано в египетската история завинаги. Събитие което би било толкова значимо че би представлявало неоспоримо доказателство за божествена намеса и би разтърсило Египет и цялото човечество из основи за вечни времена. И при все, не чуваме нито дума за такова сензационно доказателство за съществуването на Бог никъде другаде извън страниците на Еврейската Библия. Тази велика „Пасха“ (от Passover - преминаване/измъкване) изглежда не е отразена изобщо в египетската история. И въпреки това тя определя Еврейската религия.
Една личност обаче все пак умира при тайствени обстоятелства – самия Тутанкамон. Той или е бил убит или е умрял защото е страдал от поне няколко генетични болести които са били „нормални“ в кръвосмешващата се царска линия на Египет. Факта че Лот извършва кръвосмешение със собствените си дъщери показва египетското влияние върху голямата Авраамова фамилия.
Десетте напасти на Яхве може да са били спомените за природни бедствия които да са случили по време на Ехнатон. Също, говори се че катастрофалното изригване на гръцкия остров Тера (днешен Санторини) в Средиземно море може да се е случило в същия период, причиняващо странни феномени в целия регион.
Ако Бога на евреите е триумфирал неуспоримо над египетските богове в апокалиптично изпитание на сила, тогава не би трябвало да има никакво съмнение че египтяните са щели да започнат да почитат еврейския бог като очевидно по-достоверен и правдоподобен Бог. Те не правят такова нещо. Продължават да почитат общоприетите си богове точно както преди. Следователно, ясно е че те не са вярвали че техните богове са били доказани фалшиви или са били надвити от Яхве. Напротив, те вярвали че са неудовлетворили техните богове и са предизвикали тяхната ярост заради монотеистичното почитане на Атен и презрението към старите им богове наложено им от Ехнатон.
След смърта на Тутанкамон (от който не остава потомък), генерал на име Ай (баща на Нефертити) става Фараон. Той също не оставя свой наследник и е заменен от друг генерал – Хоремхеб (Оремеб), който стабилизира империята. Хоремхеб засилил преследването на евреите които ставали все по-не спокойни и бунтовнически настроени като видели възможноста да се възползват от политическата и династична нестабилност. За да дразнят египтяните, те станали (леки) последователи на ереса на Ехнатон и били окуражавани от далече в изгнание от Моисей и Аарон. Хоремхеб както Тутанкамон и Ай умира без да има потомък и това довело до нова криза за царската корона. Той бил номинирал Рамзес, войник който също служел и като свещенник на Амон Ра но не бил с царско потекло и кръв.
Това бил момента в който неочакван посетител се явил с претенции за трона – Моисей, размахвайки царския скиптър на Ехнатон, коронован с навита змия. Неговия скиптър „погълнал“ тези на египетските свещенници които подкрепяли Рамзес, тоест неговия скиптър правел другите да изглеждат слаби и бледи защото неговия бил от по-висока стойност и сила.
Египетския царски двор се вцепенил защото никой не искал завръщането на Ехнатоновата ерес и те моментално провъзгласили Рамзес за Фараон. Рамзес бил посъветван от свойте свещенници да сложи край завинаги на влиянието на Ехнатон и неговия бог Атен и той направил най-доброто възможно нещо - заповядал всеки поклонник на Атен да бъде прогонен от Египет или го чакала смъртна присъда. Това включвало и бунтовническите еврейски роби от Гошен.
Нямало е Изход, нямало е Пасха (преминаване/измъкване) на Ангела на Смърта, нямало е разделяне на Червено Море. Имало е просто масово изгонване на евреи (по подобен начин както става много по-късно при Римляните 135г. преди Христос и при Испансците 1492г.). На Моисей, бившия губернатор на евреите в Гошен и основния оцелял Атен-ист, било заповядано да поведе евреите в Синайската пустиня където се считало че огромно мнозинство от тях ще загинат поради суровите условия и липсата на вода.
Моисей въпреки своите резервации, не бил напълно недоволен от изхода на събитията. Той видял възможноста да вземе еврейските роби от Гошен и да ги моделира в „избрания народ“ на Атен. Един ден, надявал се той, те ще се завърнат в Египет като завоеватели, носещи тяхната монотеистична религия отново с триумф.
Египетски колесници ескортирали Атенистите в изгарящата пустиня където ги очаквал техния край. Евреите по-късно използвали всичката пропаганда на тяхно разположение за да превърнат това кошмарно преживяване в славно освобождение срещу всички фактори, нагласено от техния месия Моисей и техния Бог Яхве. Нещо като историята при Дюнкере (Дънкърк в Белгия) през Втората Световна Война. Френските и британски армии били смазани за седмици от Немския Блицкриг и стотици хиляди френски и британски войници били в капан на бреговете на Дюнкере, оставени на милоста на немците. Хитлер по ред причини не е заповядал тяхното пълно унищожение и огромен брой били спасени от британските военноморски сили и били евакуирани във Великобритания. Унизително поражение което е превърнато във велико измъкване, вдъхновяващо събитие вместо катастрофа.
Но помислете над абсурдите от еврейския разказ. Мойсей според Изход бил скрит в кошница от еврейските му родители роби, и пуснат по реката Нил за да избегне египетската заповед са се убие всяко новородено еврейско мъжко бебе. Бебето вместо да загине във водите на Нил било спасено от не кой да е ами от самата дъщеря на Фараона на Египет, въпреки че е знаела че е робско бебе и че е проявявала неподчинение на заповедите на Фараона. Немислимо е тя да е направила това защото би значело сигурна смърт заради измяна и като член на египетската управляваща власт тя във всеки случай би трябвало да презира еврейските роби.
В тази връзка намираме едни от най-нелепите редове във Библията (Изход 2: 6-10):
6. Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца.
7. Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?
8. Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето.
9. Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми.
10. И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.
И така, Мойсей го отглежда собствената му майка която го е пуснала в реката преди това и случайно сестрата на Мойсей се оказва лична прислужница на дъщерята на Фараона и предлага да повика жена кърмачка от евреите и това се оказва майката на Моисей, и тя въпреки че е робиня бива заплатена за услугата от фараонската дъщеря?? По-късно тя предава малкото еврейско момченце на царската свита на Фараона и очевидно никой не вижда нищо нередно в това. Това просто не е за вярване. Всичко това е камуфлаж за да се прикрие факта че Моисей не е евреин изобщо, а благородник от Египет и член на царската фамилия. Също, митът за евреин отгледан като египетски принц е опит за обяснение на това защо Моисей не е бил екзекутиран от египтяните като всеки друг бунтовнически подбудител сред еврейските роби, така както със сигурност е щял иначе да бъде.
Кодирано съобщение за гражданска война в Египет и последвалото прогонване на Моисей се намира в тези редове (Изход 2: 11-15):
11. След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви).
12. И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка.
13. На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си?
14. А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало.
15. И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец.
Виждаме че Тутмос (Моисей) се сбил и убил друг египтянини и бил в изгнание. Виждаме че авторитета му като губернатор на Гошен се сринал преди неговото прогонване и е бил открито презиран от някои от еврейските роби, показвайки че той не е бил толкова много обичан от евреите. Факт който става съвсем очевиден когато евреите се настаняват в Обещаната Земя.
В Изход 2: 23-24, научаваме за смърта на Фараона (Хоремхеб), довела до кризата за наследник на трона и възможен удобен случай за евреите да се възползват от политическата нестабилност. Научаваме също и че Яхве е някак си забравящ Бог, който трябвало постоянно да бъде напомнян за неговия завет (споразумение) със собствените си хора които постоянно ридаели и се жалвали:
23. След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога.
24. Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама, Исаака и Иакова.
И било време за Моисей да се върне в Египет и да предяви свойте искания за египетскоя трон. В Изход това е представено като завръщането на Моисей при свойте мили евреи. В Изход 3:13 четем:
13. И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа?
Забележете че Мойсей говори така сякаш самия той не е дете на Израел. Той ясно казва - Бог на „вашите“ отци, не на „нашите“ отци. С други думи, това е показателно потвърждение че той е египтянин а не евреин.
В Изход 3:22, научаваме че Яхве иска от евреите да ограбват Египет:
22. всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяни.
Става ясно от къде висшите директори на Голдман Сакс черпят тяхната свирепа алчност и лакомия. Техния Бог го изисква. В действителност евреите не придобили нищо от египтяните освен оскъдни провизии.
Заради своето египетско потекло, Моисей се съмнявал че ще успее да подчини евреите под свое командване. Изход 4:1:
1.И отговори Моисей и рече: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил Господ? (какво да им кажа?)
Като войник той не се е чувствал достатъчно красноречив за да убеди евреите да се подчинят на неговата воля, нито да оспорва исканията си за египетския трон. Брат му обаче, Аарон, висш свещенник бил надарен оратор (Изход 4:14).
Невероятно но, Яхве казва че ще втвърди сърцето на Фараона така щото той да не пусне евреите да си отидат свободно (Изход 4:21). Всеки би си помислил че би било обратното но Яхве явно обича ненужни конфликти и кръвопролития.
В изход 4:24 научаваме че Бог бил готов да убие Моисей ако Моисей не обрежел сина си. Истината е че обрязването е било египетска традиция а не еврейска.
В Изход 6:4 ни е казано изключително ясно че евреите не са местното население на земята на Канаан/Ханаан.
4. и Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странствуване, в която те странствуваха.
С други думи, евреите нямат право да бъдат в съвременния Ханаан – Палестина. Те са „странници“ на тази земя. Единственото им твърдение да бъдат там произлиза от техния дивашки племенен Бог Яхве. Защо не евреин трябва да приема тяното твърдение на сериозно? Евреите насилствено превземат Ханаан. Не трябва ли света сега да настои за връщане на тази земя на нейните истински собственици?
Мойсей, Аарон и всички Атенисти и евреи (всички около 600 000) били прогонени от Египет от Фараонската заповед - Изход 12:31-51:
31: Тогава повика (фараонът) Моисея и Аарона през нощта и (им) каза: станете, излезте изсред народа ми, както вие, тъй и синовете Израилеви, и идете, та извършете служба на Господа (вашия Бог), както говорихте;
32. вземете и дребния и едрия си добитък, както говорихте; идете и ме благословете.
33. И египтяни нудеха народа, за да го изкарат по-скоро от земята си; защото казваха: всички ще измрем.
34. И народът задигна тестото си, преди да възиде; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на рамената си.
35. И синовете Израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи.
36. А Господ показа милост към народа (Си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни.
37. И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата;
38. с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо.
39. И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още възишло, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път.
40. А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години.
41. След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя.
42. Това е нощ на бдение Господу за извеждането им от Египетската земя; тая същата нощ е бдение Господу за всички синове Израилеви в родовете им.
43. И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;
44. а всеки роб, купен със сребро, след като го обрежеш, може да яде от нея;
45. преселник и наемник не бива да яде от нея.
46. В една къща трябва да я ядете (не оставяйте от нея до сутринта), не изнасяйте месо вън от къщата и костите й не трошете.
47. Цялото общество (на синовете) на Израиля трябва да я извършва.
48. Ако пък се посели при тебе някой пришълец и поиска да извърши Пасха Господу, обрежи у него всичко, що е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши, и ще бъде като туземец; обаче никой необрязан не бива да я яде:
49. един закон да бъде и за туземеца и за пришълеца, който се е поселил между вас.
50. И сториха всички синове Израилеви: както заповяда Господ на Моисея и Аарона, тъй и направиха.
51. В същия оня ден Господ изведе синовете Израилеви от Египетската земя, според както бяха разделени на опълчения.ог), както говорихте;
Фараона заповядал изгонването за да освободи най-накрая империята от тези подривни елементи и да прочисти за винаги земята на Египет от последователите на Ехнатоновата религия, ереса който донесъл толкова много неслуки на Египет. Целия епизод, всичко свързано с управлението на Ехнатон и неговата религия било заличено от официалната египетска история. Затова няма никакви записки от изгонването на евреите от Египет. Ехнатон бил толкова презиран че било забранено дори да се споменава името му. Имената на четиримата Фараони от Амарна – Ехнатон, Сменккаре, Тутанкамон и Ай били се превърнали в анатема. Навсякъде из империята, техните имена и изображения били премахнати от паметници и сгради. Били извадени от списъка с Фараони и празнината между Аменхотеп III и Хоремхебх била просто игнорирана. Именно по времето на тази празнина, погребана в египетската история, се състоял така наречения Изход.
Скоро след тези времена, велики Фараони като Сети и Рамзес II управлявали и донесли обновена слава на египетската империя. Ехнатон и размирните времена които предизвикал, скоро били забравени и спомените за онзи период се заличили в мъглявината на времето.
Изход 13: 21 казва че самият Яхве водел множеството на вън от Египет:
21. А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.
Дивия войнствен Бог на евреите тогава умишлено предизвикал конфронтация с Фараона – Изход 14: 3-4:
3. И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.
4. Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.
Той предпазил множеството изгнанници от египтяните като се явил като огнен стълб между преследвачи и преследвани. Някой би се запитал защо египтяните не са се разбягали при вида на такова свръхестествено явление. Нима египтяните не били ужасени от евреите след дестетте напасти, и сега това? Отговора на загадката е прост: тези събития никога не са се случвали, и всичко което все пак се е случило, със сигурност не е било отдадено от египтяните на божеството на еврейските роби.
С подкрепата на Яхве, Моисей уж разделил Червено Море и множеството избягало от преследващите ги египтяни.
Изход 14:23 казва че самият Яхве се бил и убил египтяните. Накрая, Яхве инструктирал Моисей да затвори Червено Море и така всички оцелели египтяни се издавили. Не се споменава дали самия Фараон бил убит. (Интересно е обаче че царуването на Рамзес I е било кратко).
Някой би си помислил че множеството водено от Моисей сега би се уверило и посветило в максимална степен на това божество след такива грандиозни проявления на тяхна страна. Но не, те продължили да мрънкат и да се оплакват.
Яхве ги хранил с яребици и манна небесна, но по-късно те замрънкали за вода. Видели толкова много чудеса за да бъдат спасени от унищожение, те изглежда били забележително неуверени и се съмявали в по-нататъшни чудеса, въпреки че би било абсурдно ако чудесата престанели да се случват. Защо да спасиш такова множество от робство, да правиш такива чудеса в тяхна защита, и просто да ги оставиш да загинат? Да обаче евреите изглежда очаквали да умрат в пустинята, и мразели толкова много Моисей че искали да го убият с камъни. Изход 17: 1-4:
1. И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът.
2. И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа?
3. И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни?
4. Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни.
Моисей поразил скала със скиптъра си и от нея потекла вода която утолила жаждата. После Моисей завел хората до планината Синай. Яхве, бидейки Бог на вулканите се появил в облак всерд гръмотевици и светкавици, огън и дим, и хората били предупредени да не се доближават твърде близо. Моисей се изкачил сам на върха на планината за да говори с Яхве. Там получил десетте божи заповеди и законите на Яхве. Казано му било че Ангелът Божи ще избие всички Ханаити. Истинското послание тук е че всички които не следват религията на Яхве, заслужават насилие и геноцид срещу тях. Това без съмнение е госпела на Сатаната. Евреите били инструктирани да нападат боговете и статуите на други хора и народи (от там и дълго-продължаващата вяра че определени еврейски фамилии вечно заговорничат срещу света). Моисей бил инструктиран да построи Tabernacle (леко, преносимо светилище у древните евреи), Кивот (отличителен мистичен съд за пренос на божества, присъстващ предимно в Египет), и Meнора (разклоненият на осем свещник, символ на Юдаизма). Били описани и сложните свещенни одежди на висшите жреци/свещенници.
В Взход се казва че Моисей бил горе на планината 40 дни и нощи. Липсата му разтревожила и уплашила хората му. Изход 32:1:
1. Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек - с Моисея, който ни изведе от Египетската земя.
Евреите отново показват че нямат вяра в Бога на Моисей и става още по-ясно че те се отнасят с него като с някой който не е от тях самите. Заплашват брата на Моисей – Аарон, висшия свещенник на Атен, да направи идол за тях. Идолът който прави той е Апис – бикът на Египет който дори монотеистичният Ехнатон продължил да почита.
Евреите казват : „...ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!“ (Изход 32:4).
С други думи, много евреи очевидно не приписват спасението си на Моисеевия Бог.
В Изход 32:6 се говори за човешко жертвоприношение (през цялата история, евреите са били обвинявани в извършване на такива жертвоприношения, по-специално на бебета и деца):
6. На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе.
Яхве казва на Моисей в Изход 32:8:
8. скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!
Човешкото жертвоприношение присъства често в Стария Завет. Вижте например: http://www.evilbible.com/Ritual_Human_Sacrifice.htm Този сайт на атеисти дава подробен списък от Библейски ужаси с които Яхве изглежда се забавлява много и е почитан за това.
След това Яхве иска да бъде оставен насаме за да отприщи своя гняв и да унищожи народа на Израел. До тук със свещенния договор (между него и неговия избран народ)! Моисей трябвало да го умолява да не извърши геноцид със собствения си избран народ и му припомня за сключения договор между него и този народ. Защо всеки здравомислещ човек ще почита такъв Бог, този Сатана?
Яхве изисква клане на онези които са го обидили (Изход 32: 27-28):
27. И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си.
28. Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души (в английското издание на Библията се казва „около три и дваисет хиляди души“).
Убийството на Моисей
Какво наистина се е случило на планината Синай? Било извършено човешко жертвоприношение, избухнал религиозен конфликт и двайсет и три хиляди души били избити. Това не е друго освен гражданска война между тези които били изгонени от Египет.
Съюзът между Моисей, Аарон и египетските Атенити от една страна, и еврейските роби и последователите на Яхве от друга страна никога не е бил лесен. Египтяните били отвратени от истинската същност на дивашкия Бог Яхве. Някога те го считали за подобен на божествения Атен, сега вече не мислели така.
На Синайската планина нещата стигнали до преговори. Моисей и лидерите на евреите се срещнали за да решат следващите си стъпки. Преговорите се протакали безкрайно. Моисей отказвал да приеме много от правилата които му налагали евреите и счупил каменните скрижали на които били гравирани. Това по-късно се превърнало в случката в която Моисей захвърлил и строшил десетте божи заповеди щом като видял с отвращение греховете на евреите (идола Апис).
В главния лагер, напрежението между евреи и египтяни ескалирало. Египтяните направили реплика на единствения идол който Атен позволил в своята столица – бикът Апис. Аарон, един от свещенниците на Ехнатон бил много запознат с него. Евреите били отвратени от това което египетската фракция направила.
Когато съветът се върнал в лагера и видял какво е станало, евреите заповядали клането на египтяните. Всички египтяни които отказали да се закълнат в лоялност на Яхве били избити. Сред онези които били избити били и самите Моисей и Аарон, и били заровени в пустошта.
Това свидетелства защо никой от тях двамата не влиза в обещаната земя. Нелепо и неубедително алтернативно „обяснение“ се дава в Числа 20:
12. И рече Господ на Моисея и Аарона: задето Ми не повярвахте, и с това не явихте Моята светост пред очите на синовете Израилеви, вие няма да въведете тоя народ в земята, която Аз му давам.
Йошуа станал лидер на евреите („Исус“ е гръцкото наименование на „Йошуа“, произлизайки от еврейското „Йешуа“. Точно както Йошуа бил спасителя от Стария Завет, така от Исус се очаквало да направи същото в Новия Завет).
Немския учен, изследовател на Библията Ернст Селин, открил текстово доказателство сочещо убийството на изтъкнат еврейски лидер в Синай, и Зигмунд Фройд заключил че този лидер бил Моисей. По-късно Фройд счел че бунтовниците съжалили за убийството на Моисей и в техните записки го издигнали до почти Бог. Изпитвали колективна вина заради убийството на човека който ги извел от Египет и ги превел през пустинята. От тогава нататък те очаквали пристигането на нов Моисей, освободител, Месия, който да ги избави от робство и врагове както Вавилонци и Римляни. Моисей и брат му Аарон постфактум били на голяма почит и събитията от Изход и други книги от Стария Завет били пренаписани за да им отдадат най-бляскавите роли от всички. Двама египтяни които били убити при планината СинаЙ, били превърнати в самите опори на Юдаизма, две от най-почитаните фигури в еврейската история.
Аарон бил заменен като висш свещенник от човек наречен Апер – ел, евреин който бил също горещ Атенист но който след случилото се признал Яхве като единствен и истински Бог.
Въпреки всичките пренаписвания, напреженията и противоречията в Стария Завет са очевидни. Евреите не били истински поклонници на Атен и не харесвали и нямали доверие на Моисей, техния предполагаем велик водач.
Религиозни съмнения сред хората били много разпространени, въпреки толкова многото чудеса които са се извършили в тяхна полза. Къде бяха всички тези чудеса по време на Холокоста? Същото е и с Моисей, той не бил фен на евреите и неговите взаимоотношения с Яхве никога не са описани като хармонични. Очевидно е че е имало съперничещи си фракции, различни религиозни вярвания, и жестока борба за лидерство сред множеството което напуснало Египет.
Образът на Бог описан в Стария Завет е шизофреничен. Бог понякога изглежда етичен и честен (Атен), а в други случаи е патологичен, геноциден психопат, с лош нрав, отмъстителен, злостен, обсебен от жалки правила, и дълбоко несигурен (Яхве).
Изход 34: 14:
14. защото не бива да се покланяш на други бог, освен на Господа (Бога), понеже името Му е "ревнивец"; Той е Бог ревнивец.
Изход 33: 5:
5. Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас.
Дали това не предсказва Холокоста?
Причината за несъответствията е че два напълно различни бога са описани под единичната шапка на монотеизма. Египетския Атенизъм (почитането на Бога на Светлината), и еврейската почит на невротизиран, страдащ от умствено разстройство, войнстващ Бог - Яхве (Принцът на Мрака).
По време на робството им в Египет, евреите които по начало били политеисти, се обърнали все повече към един единствен Бог за да ги освободи. Закономерно, бога който избрали бил бога на войната Яхве, изпълнен с яроста на бури и вулкани, който нанасял ужасни щети на своите врагове. Тази растяща обсесия с Яхве била зрънцето от което избуял еврейския монотеизъм.
Зрънцето покълнало у Ехнатон под влиянието на тайната му еврейска майка, но монотеистичната версия на Ехнатон била стриктно египетска, както подобавало на Фараон. На практика той направил великия египетски Слънчев Бог Ра (също познат като Ре, Ра-Атум-Кепри и Амон-Ра), представен от Атен – дискът на слънцето – в единствения, истински Бог.
За да разграничи новата си монотеистична религия от предишните политеистични системи у които Ра е предшествал, Ехнатон нарекъл своя Бог – Атен, вместо да използва някоя от обичайните форми на Ра. Неговия радикален монотеизъм окуражил евреите също да станат все по-монотеистични. В исвестен смисъл, била изградена обратна връзка между почитането на Атен и почитането на Яхве, с тази разлика че единият бил чисто египетски а другият чисто еврейски. Евреите все пак обаче приели много от символите и ритуалите на египетските религиозни практики, които били много по-величествени и по-внушителни от техните собствени.
Крехкия съюз който бил изграден между Атенистите и евреите в тяхната обща борба със поклонниците на старите богове на Египет най-накрая се сринал в Синайската планина, където Тутмос (Моисей) – египетския лидер на този съюз бил убит. Има дори индикации че е бил принесен в жертва на Яхве за да се демонстрира силата на Яхве над всички останали египетски съперници.
Ехнатоновия монотеизъм бил замислен като универсален за всички народи, докато еврейския монотеизъм се базирал на ревнив, делящ, партизански бог. Бог на войната който бил носен във кивот на чело на тяхната армия за да поразява враговете на Израел.
Въпреки че Юдаизма се счита за монотеистична религия, той не е нищо такова. Монотеистичен бог е божество което е за всички хора на света. Не за една единствена нация или раса с която е сключил ексклузивен (недостъпен за други) и обвързващ договор. Партизански (разделящ) бог който сключва споразумения с едни хора, подсказва съществуването на други партизански богове които също сключват съглашения с техни „избрани хора“. Тоест, този вид „монотеизъм“ е фактически скрит политеизъм. Историята на религиозни конфликти показва че живеем в политеистична система на конкуриращи се богове и религии. Хиндуизма е много по-истински политеистичен от колкото която и да е от Авраамовите религии. Християнските кръстоносци и Мюсюлманските самоубийствени батальони показват че Християнството и Исляма са също на страната на два ексклузивни (изключващи), насилствени богове както Яхве. Те също не са напълно монотеистични религии, а са разделящи и партизански системи от вярвания които изпращат всеки който не е съгласен с тях в ада.
Тази изкривена форма на монотеизъм , първоначално била оформена в „свещенните“ писания на евреите. До кога хората ще продължават да вярват в гротескните лъжи на Стария Завет? Кога Стария Завет и Тората ще бъдат признати за това което наистина са – евангелието на Сатаната? За щастие някои евреи като например великия Соломон били способни да видят светлината и да отхвърлят Дявола (Яхве). Соломон имал мечтата да унищожи Яхве веднъж за винаги и съставил план. Съвременен опит да се приложи този план в действие е тема на „Конспирацията на Армагедон“ (или „Армагедонската конспирация“ - The Armageddon Conspiracy, фактологично обоснован роман от автора и на други свързани с Илюминати книги – Майк Хокни).
